Собствеността на Бетси Норвак, пет минути на северозапад от Каркийк Парк, граничеше с южния бряг на Холър Лейк. Къщата бе от червени тухли с бял корниз. Дърветата задържаха вятъра, листата шумоляха напевно над главите. От изток се чуваше непрекъснатото бръмчене на автомобилния трафик по Междущатски път №5.
— Спокойно е — каза Боби. Нейните уши бяха свикнали с такива шумове.
Къщата бе добре скрита в плътния ландшафт и отстоеше на около петдесет ярда от най-близкия съсед. Дървена градинска врата водеше към задния двор. Оградата опираше в стълб, боядисан в бяло. Някаква котка скочи от оградата и се втурна към шубраците, пресичайки пътя на Болд. Той благодари на съдбата, че не беше черна.
— Ще проверя отзад — каза на Боби, като мина през вратата, затвори я и сложи резето.
Като зави зад ъгъла, забеляза голяма газова скара. Дворчето беше с тухлена настилка. Над скарата имаше покрив, подпрян на две грубо оформени колони. Дървена количка беше поставена близо до скарата. В нея се намираше голяма маша, а градински маркуч за поливане висеше на стената. Към другия край на къщата се виждаше гараж с отворени врати, към който водеше продължението на алеята. Той надникна през прозореца на долния етаж и видя стая, заета от маса за пинг-понг, игрална маса и две стереоколони. Следващото помещение представляваше пералня с машина за пране, сушилня и дълга релса с множество закачалки. Любопитството на Болд нарасна и той почувства изкушението да нахлуе вътре и да разгледа подробно всичко. Завесите на помещенията на долния етаж не бяха спуснати.
Като използваше носната си кърпичка вместо ръкавица, той отвори една от трите кофи за смет. Рояк мухи се вдигна веднага и миризма на хранителни отпадъци привлече неговото внимание. Учуди го това, че всичкият този боклук миришеше по един и същи начин. Две картонени чинии покриваха черните пластмасови чувалчета за боклук, прегънати на две. Той затвори капака и отвори следващата кофа, после и третата. Бяха пълни с черни пластмасови чувалчета.
Опита се да си внуши страх. Искаше да изпита страха на жертвата, но не можа. Не почувства нищо. Твърде много работа за психиатри — помисли си — защото реши, че нещо тук не е наред, но не би могъл да сложи пръста си и да каже: ето, това е.
Единичната стълба със стъпала от червено дърво завършваше с две високи колони, които носеха големи саксии с цветя. Като изкачи няколко стъпала към горната площадка, погледна към двора и завидя на откриващата се гледка. Той някога се беше занимавал с градинарство през почивните дни, но дворът на Норвак беше просто витрина. Всичко тук се оказваше поддържано безупречно. Две цветни площи във форма на бъбреци, обърнати един срещу друг, а в двата края между тях кръгли градински водни площи. От петнайсетте дървета в плодоносна възраст, нито едно не се повтаряше, всички бяха различни на вид. Ако районът на Сиатъл беше подходящ за него, то това беше градинарството, а Норвак се беше възползвала умело от многообразието на флората, която вирееше в този климат. Зад водната площ следваше зелена морава, осеяна с дървета, а зад гаража се виждаше зеленчукова градинка, видимо обработвана години наред. Плодните дървета бяха поне на десет години, ако се съдеше по височината им и развитите корони, а цялото петно беше оградено с ивица висока мента, чиято миризма се разнасяше от лекия бриз. Той чувстваше мириса там където стоеше. Откриваше се пленителна гледка към Холър Лейк. Представи си Бетси Норвак, разхождаща се бавно по площадката с чашка кафе в ръка.
Остра болка го прониза, когато разбра изведнъж, че Елизабет беше пожелала точно такава къща. Основното бяха къщата и зелената морава, уединението и престижа. Наетата къща му изглеждаше като временно жилище, каквото е била може би през последните трийсет години. Той стоеше и мислеше, опитваше се да прости на Елизабет, но разбра, че това беше трудно, ако не и невъзможно, а тази несполука го нарани силно, тъй като знаеше, че способността да се прощава е човешка добродетел. Чудеше се сега, ако беше допуснал компромис и беше се съгласил за нов дом, дали щеше да се чувства като щастлив семеен човек в този момент? Неговият собствен егоизъм не попречи ли на брака за сметка на службата? Беше ли негова грешката, или нейна? Той погледна отново към двора, чувствайки се унесен, като че някой го беше ударил по главата. Би ли могло бракът му да бъде спасен?
Мислеше, че не е възможно Норвак да е обработвала тези площи сама. Очевидно някой й е помагал. Видимо тревната площ е била окосена преди не повече от два дни. Той си записа това.
— Сержант! — извика го Боби откъм гаража, изправена под ръждясала баскетболна гривна и избледняла дъска. — Може би ще искате да видите това.
Остъклените врати зад него откриваха великолепна кухня. Той погледна през стъклото за момент почти с благоговение и отново помисли за Елизабет. Видя се с нея в кухня като тази: той се занимава със зеленчуците, а тя приготвя основното ядене — рутинна картина от миналото.
— Сержант? — повтори тя.
— Идвам — отговори той.
