Холър Лейк беше далеч от Грийн Лейк, но попадаше в зоната, определена в профила на Научния център с радиус три мили. Прималя му, като си помисли каква огромна работа е това. Сигурно живееха десетки хиляди хора в обсега на този радиус. А така нареченият „Кръстат убиец“ беше един.
— Казахте, че вашето приятелство бе… прекъснато. Или аз не съм разбрала добре? — питаше Боби Гейнис.
— Бетси е една кокетка. Една драка. Всеки път я намирах в „Боди шоп“ с нещо ново, облечено на голо, просто за показ. Какво мога да направя? Такива места… Разбирате какво искам да кажа, нали? Мъжете отиват там, за да търсят жени. Жените — за да търсят мъже. Страхувам се, че не ценя високо една жена, която показва своите прелести по един такъв очевиден начин. Поставите ли нужната стръв, рибата обезателно ще клъвне. Не е ли така? — Той стисна цигарата между устните си и потри ръце. — Да я оставим да флиртува с когото си иска сега! — каза злобно, стисна цигарата и дръпна продължително.
Интервюто продължи още петнайсет минути. Монтроуз обясни, че поради своята финансова обезпеченост и независимост Норвак не е работила. Тя беше дъщеря на филаделфийски банкер и нямаше близки на запад от Чикаго. Той осигури на детективите груба схема на нейния типичен „работен“ ден, който включваше главно уиндсърфинг и занимания в „Боди шоп“. Беше имала трима близки приятели, които той познавал. Боби си записа техните имена, предполагайки, че Болд ще поиска от нея да ги намери и да уреди с тях среща. Болд се заинтересува дали Норвак би продължила с уиндсърфинга при това студено есенно време, но Монтроуз отговори, че вятърът по това време на годината е наистина страшен, затова пристрастените към сърфинга излизат, когато вятърът е подходящ.
— Не съвпада! — каза Боби, когато бяха вече в колата.
По тротоарите цареше обикновената бъркотия и разнообразие: млади момичета, които се опитваха да изглеждат по-възрастни, богати професори, които се стараеха да изглеждат по-млади. По-голямата част от тях вървяха на двойки или тройки, разисквайки бурно и местейки учебниците ту в едната, ту в другата ръка. Двусекционен автобус зави на ъгъла пред тях, прегъвайки се в средата и пълзейки като червей. Афишите откъм видимата страна рекламираха любимата на Болд джаз станция. Той завъртя ключа на радиото и хвана съответната вълна.
Боби продължи.
— Ако Монтроуз е прав в това, че тя не е обличала нищо под костюма, в такъв случай Джейн Доу не е вероятно Бетси Норвак също. — Тя се колебаеше. — Искате ли да започна отново цялостната проверка на донесенията за изчезнали хора? Кълна се в Бога, проверих всички тези неща много внимателно, но съм готова да опитам пак, ако вие желаете това.
— Мисля, че той говореше на шапката си. Не смятам, че трябва да следваме стриктно това, което той каза. Имаме отпечатъци на обувки в нейния гараж, които могат да съвпаднат с тези на Кръстатия убиец. Разполагаме с някакви изгорени дрехи. Липсва колата. Все пак ще вървим по следите на Норвак, въпреки показанията на Монтроуз. Вие искате да прегледате папките още един път? Вероятно това е добра идея. Но искам да направите проверка за водолазния костюм на Джейн Доу: дали не е взет под наем.
— Помислих, че това не ви интересува. — Тя се усмихна малко глупаво.
— Не започвайте с мен — реагира той. — Искам да се намери минифургонът също.
— Вие не го попитахте дали скарата е била с нея.
— Не. Сметнах, че трябва да се почака. Ейбрамс засне пръстови отпечатъци от мукавените чинии. — Той замълча за момент, давайки й възможност да направи връзката, и продължи: — Спомняте ли си кога подадох полицейската си карта на Монтроуз?
— Да.
— А спомняте ли си как той я пое?
Тя изглеждаше озадачена.
— Постави палеца си точно върху пластмасовото прозорче.
— Значи имате отпечатък от неговия палец.
— Точно така.
— Видях ви като бършехте картата с носната си кърпичка, когато вървяхме към него, но не разбрах с каква цел.
— Сега вече имаме нещо, което да сравним със следите върху чиниите. Ние дори не знаем дали ще имат някакво значение тези чинии. Може господин Монтроуз да не е замесен въобще. Зависи от това, което ще се открие.
— Винаги ли лавирате по този начин?
— Не мисля, че това е лавиране. Да се остави един човек вън от подозрение и да се изключи от следствието, това не е лавиране. Това спестява време на полицейското управление, икономисва времето на господин Монтроуз и парите на данъкоплатеца. Същевременно на Монтроуз трябва да кажем толкова, колкото ние преценим. Аз предпочитам да нарека такъв подход ефективен.
— Какво има за „Клуба на здравето“? Така наречения „Боди шоп“? — попита тя.
— Вие мислите като детектив, Боби. Това е добре.
— Не искате ли да го огледам отвътре?
— Не. Искам първо да намерите нейния минифургон. Аз ще ви закарам до колата ви, а вие ще огледате първо около Лейк Уошингтън. Повикайте я в центъра на града и узнайте регистрационните номера на фургона. Вижте дали е цитирана или глобявана през последните две седмици. Проверете да не е задържана нейната кола.
— Лейк Уошингтън? Намерихме я в пролива.
