Защитниците на крепостта също не бездействаха, крал Удил се погрижи за това. Той заповяда вдигането на нова стена във вътрешния двор. Стена от проядени от червеи греди, измъкнати от останките на разрушени постройки в двора. Стена от рейките и мачтите на по-старите кораби, от обрасли с миди и полипи пилони на кейовете в пристанището, от покривни греди, колела на каруци, обръчи на бъчви и щитовете на умрелите. Представляваше дървен полумесец, горе-долу колкото човешки бой, и с ниска пътека зад нея, на която мъжете да стоят, да се бият и умрат. Тръгваше от едната елфическа стена и свършваше в другата. Нищо и никакво препятствие пред десетте хиляди воини на Върховния крал.
Но повече от нищо, в случай, че кулата на Гудрун паднеше. И сега, повечето от хилядата защитници на крепостта, които още можеха да тичат, тичаха към нея. Блъскаха се, крещяха, вадеха оръжие в движение и Рейт бе един от тях, понесен от тълпата. Синия Дженър му подаде ръка да се качи на пътеката. Когато се изправи на стената, земята се разтресе отново, по-силно от преди.
Всички зяпнаха глуповато към грозната зидария на кулата на Гудрун и порутената, строена от човешка ръка стена от двете ѝ страни. Искаше им се удържи. Молеха се да удържи. На Рейт му се прииска да знаеше точните богове, на които да се помоли, но понеже не знаеше, се задоволи с това да стиска юмруци и да се надява. Над пропадналия покрив на кулата се вдигнаха няколко птици, но освен това нищо друго не последва. По-напрегнато очакване и тишина от възцарилите се в двора на крепостта Рейт не беше виждал.
— Удържа! — изкрещя някой.
— Тихо! — изрева Горм, вдигнал високо меча, който Рейт някога носеше.
Като по сигнал прозвуча остър пукот, от задната страна на кулата на Гудрун пръснаха облаци прах и натрошен камък. Едно парче, голямо колкото човешка глава, се изтърколи през двора и се блъсна в дървената стена до Рейт.
Чу се плътен, стържещ стон и пълзящият бръшлян, с който беше обрасла кулата, се усука на една страна, по каменната зидария плъзнаха пукнатини, останките на покрива се килнаха и в небето полетяха ята птици.
— Богове — прошепна Рейт. Бавно, ужасяващо бавно, цялата кула се срина отведнъж.
— Лягай! — изкрещя Синия Дженър и го смъкна на пътеката до себе си.
Шумът беше такъв, сякаш целият свят се разпадаше. Рейт стисна очи. По гърба му западаха като градушка камъни. Беше готов да умре. Просто му се искаше, ако може да е до Скара, когато дойде време.
Отвори очи, но всичко наоколо беше изчезнало в мътилка. Като кораб в мъгла.
Някой го дърпаше и той блъсна вяло ръката му.
Видя покритото с бръчки лице на Синия Дженър, беше пребледняло, призрачно на вид. Крещеше нещо на Рейт, но той не чу нищо. Ушите му пищяха.
Хвана се за парапета на стената и се издърпа нагоре. Давеше се в кашлица от гъстия прахоляк. В мътилката се виждаха бледите очертания на елфическата кула отдясно и тези на другата отляво, но по средата, на мястото на кулата на Гудрун, зееше огромна празнина. От нея беше останала просто купчина натрошен камък и прекършени греди. Дворът пред дървената стена също беше осеян с парчета от каменната зидария.
— Поне падна навън — каза Рейт, но не чу гласа си.
Осъзна, че красивият шлем, който беше спечелил от битката с онзи капитан на кораб, беше останал пред вратата на Скара, но нямаше време да се връща за него. Не му оставаше друго, освен да се надява, или помоли учтиво, никой да не го удря по главата. Ама че глупост, почти се засмя с глас.
Тогава забеляза сенките в мътилката. Човешки фигури. Воините на Върховния крал се катереха по срутената кула и влизаха през пробива в стените. Няколко дузини. Боядисаните им щитове изглеждаха сиви в мътилката, остриетата на мечовете и секирите им сивееха матови в сумрака, устите им бяха отворени, но Рейт не чуваше бойните викове. Стотици.
Към прииждащата маса от воини на Върховния крал полетяха стрели. От мъжете зад дървената стена, от онези на елфическите стени отгоре. Засипаха ги отвсякъде. Върху купчината камъни от срутената кула нямаха шанс да сформират стена от щитове, дори и да искаха. Започнаха да падат. Едни паднаха между едрите късове каменна зидария, други в осеяния с камъни вътрешен двор. Търкаляха се по земята, сядаха и зяпваха неразбиращо. Рейт видя един едър, възрастен воин да плете крака напред, независимо от петте стрели, щръкнали от ризницата му. Един червенокос воин си беше заклещил крака между две канари в купчината, дърпаше се с всички сили, но когато не успя да го извади, просто свали шлема си и го запрати гневно настрани. Друг, с накичени до лактите със златни гривни ръце, куцаше и се подпираше на меча си, за да не падне.
