— Оръжейна. — Скифър започна да припява. На езика на елфите. Първо тихо и гърлено, после все по-силно, по-бързо и пронизително, точно като в степта при „Непристъпна“, когато хората коне дойдоха за кръвта им. Очите на отец Ярви грееха жадно. Майка Скаер извърна изкривено от погнуса лице и се изплю на земята. Скифър начерта с лявата си ръка знак над плочката, а с дясната започна да натиска изпъкналите квадратчета. Пръстите ѝ се стрелкаха с такава бързина, че дори острият поглед на Кол не можа да проследи движенията им.
Изведнъж над вратата проблесна нещо като голям, зелен скъпоценен камък. Чу се щракане, като от изтеглено резе. Кол подскочи назад и почти се сблъска с майка Скаер, когато вратата се открехна от само себе си. Скифър им се усмихна доволно през рамо и я отвори широко.
Зад нея започваше дълъг коридор с изправени рафтове покрай стените. Приличаха на онези, които Кол направи за стражите в Цитаделата, да има къде да оставят копията си. И на рафтовете, блещукащи на слабата светлина, стояха изправени елфическите реликви. Дузини. Стотици. Хиляди. По тавана се палеха от само себе си една по една светлини и осветяваха все повече рафтове на двете стени, по цялата дължина на коридора.
— Елфически оръжия — каза Скифър, — точно както обещах.
— Достатъчно за цяла армия — прошепна отец Ярви.
— Да. Изковани са за войната срещу Бог.
Пред съвършенството и изработката на тези оръжия гордите усилия на Рин и Кол изглеждаха като нацапотени с кал по стените на пещера рисунки. Всяко от оръжията беше като близнак на това до него. Бяха красиви просто заради чистотата и простотата на формите им. Правени преди хиляди години, но все още съвършени като в деня на изработването им.
Кол пристъпи прага на вратата и зяпна елфическите творения с изумление, почуда и не без известна степен страх.
— Тези също толкова мощни ли са като онова, което използва срещу хората коне? — попита той.
— Пфу, в сравнение с тези, моето е като игла в детски ръце в сравнение с копие в ръцете на изпитан воин.
Кол си спомни как само за миг в степта тази „игла в детски ръце“ отвори горящи дупки в гърдите на шестима мъже и обърна в бяг няколко дузини.
— На какво ли са способни тези, тогава? — прошепна той и докосна предпазливо една от реликвите. Съвършената му повърхност изглеждаше като излята, сякаш не бе кована от ковашка ръка, нито много груба, нито прекалено гладка, ни топла, ни студена.
— С това тук неколцина подбрани мъже могат да унищожат напълно армията на баба Вексен — каза Скифър. — Десет армии като нея. Тук има дори неща, които да превърнат този твой жезъл в оръжие, с тях ще можеш да изпращаш Смърт срещу враговете си. — Тя подхвърли на отец Ярви една плоска кутия и когато той я улови във въздуха, нещо в нея издрънча като монети.
— Пасторският жезъл на Гетланд? — Кол замига на парцали. — Оръжие?
— О, каква ирония! — Скифър се засмя и поклати натъжено глава. Посегна и взе една от реликвите от рафта на стената. — Странно колко неща пропускат покрай очите си умните мъже, особено ако са току под носа им.
— Така на стените, опасни ли са? — попита Кол и дръпна ръка.
— Не, трябва да бъдат приготвени за бой, но аз мога да ви науча на ритуалите. Така, както съм била научена аз, така, както е бил научен учителят ми преди мен. Трябва ми само ден и ще науча целия екипаж на „Южен вятър“. Искат се години за усвояването на умения с меч. И през тези години ученикът се научава на уважение към оръжието, на въздържание, но тези тук… — Скифър подпря дебелия край на реликвата към рамото си, долепи буза до него и погледна с присвито око по цялата дължина на оръжието. Кол забеляза, че вдлъбнатините и изпъкналите места по него не бяха случайни, бяха дръжки, издялани така, че пръстите на Скифър паснаха идеално в тях като меч в ножница. — С едно от тези в ръце, било то и най-големият слабак на света, се превръща в по-велик воин от крал Удил, от Гром-гил-Горм, от Яркия Йълинг дори!
— Полубог — промърмори майка Скаер и поклати глава. — Елфите не са успели да контролират толкова мощ. Редно ли е да я поставяме в ръцете на човеци?
— Независимо от това, ние ще я вземем. — Отец Ярви взе внимателно една от реликвите в ръка. Нещо в движенията му подсказа на Кол, че не възнамеряваше да я върне обратно.
Скифър свали от рамото си реликвата и я подпря на хълбока си:
— Също както името на Бог се пише със седем букви, така можем да вземем само седем реликви.
Отец Ярви вдигна оръжието в ръце и посочи с него по цялата дължина на стените:
— Тук богове няма, забрави ли? — Сакатата му ръка не пасваше така добре в дръжката като тази на Скифър, но въпреки това държеше древната реликва достатъчно здраво. — Ще вземем колкото можем да носим.
Убиецът
Баща Земя потрепери и Рейт усети страхът да пронизва стомаха му. Той скочи на крака и разля паницата със супа по камъните на вътрешния двор на крепостта.
Яркия Йълинг събаряше новия си тунел.
Всички знаеха какво предстои. След като Ракки умря затрупан в предишния, хората на Върховния крал продължиха да копаят, но този път не си направиха труда да го крият.
