След това взех решението да продължим пътуването си до Англия по суша. Собственото ми сърце беше разкъсано от угризения и разкаяние. Бавно бях възприел мисълта, че Реймънд си бе отишъл завинаги, че името му щеше вечно да е свързано с миналото и че трябва да бъде заличено от всяка представа за бъдещето. Винаги се бях възхищавал на талантите му, благородните му стремежи, неговите велики убеждения за славата и величието на собствената му амбиция, пълното отсъствие на подли страсти, неговата сила на духа и храбростта му. В Гърция се бях научил да го обичам, самата му своенравност и себеотрицание пред поривите на суеверието ме привързаха към него още по-силно; може да е слабост, но те бяха противоположностите на всичко онова, което беше унизително и себелюбиво. Към тази болка се прибави загубата на Пердита, изгубена заради моето собствено проклето упорство и надменност. Най-скъпата, единствената ми роднина, чието развитие бях наблюдавал от крехко детство през разнообразния път на живота: бях я виждал през цялото време блестяща с почтеност, преданост и истинска обич, бях виждал в нея всичко, което съставлява особените качества на женския нрав, и накрая я видях жертва на прекалено дълбока любов, твърде непрестанна привързаност към тленното и изгубеното; тя, в апогея на своята красота и живот, беше захвърлила настрана възхитителното възприятие на видимия свят за нереалността на гроба и беше оставила бедната Клара сираче. От това любимо дете скрих, че смъртта на майка ѝ е била доброволна, и опитах чрез всякакви средства да събудя радост в нейния поразен от страдания дух.
Една от първите ми постъпки за възстановяване дори на собствения ми мир беше да се сбогувам с морето. Неговият омразен плисък извикваше отново и отново пред сетивата ми смъртта на сестра ми; ревът му беше погребална песен; във всяка тъмна лодка, подхвърляна върху променливата му гръд, аз виждах ковчег, който ще предаде на смъртта всички, които се доверят на предателските усмивки на морето. Сбогом на морето! Ела, моя Клара, седни до мен в този въздушен кораб; бързо и внимателно той разцепва лазурното и спокойно небе и с нежни трептения се плъзга по течението на въздуха, а ако буря разтърси крехкия му механизъм, зелената земя е отдолу и ние може да се спуснем и да се подслоним на стабилния континент. Тук горе, спътници на бързокрилите птици, ние пъргаво и неустрашимо се носим през несъпротивляващата се стихия. Тази лека лодка не се надига, нито смъртоносни вълни ѝ се противопоставят; етерът се открива преди носа, а сянката на земното кълбо, което я поддържа, ни закриля от обедното слънце. Отдолу са равнините на Италия или обширните вълнообразни Апенини: плодородието си почива в многобройните им гънки, а гори коронясват върховете. Свободният и щастлив селянин, неокован от австрийците, донася двойна реколта в хамбара, а изисканите граждани отглеждат без страх дълго попарваното дърво на знанието в тази градина на света. Бяхме се издигнали над алпийските върхове и през техните дълбоки и ромолящи дефилета навлязохме в равнината на красива Франция, и след въздушно пътешествие, продължило шест дни, кацнахме в Диеп, събрахме пернатите крила и затворихме копринения глобус на нашия малък катер. Проливният дъжд направи този начин на пътуване неблагоприятен, така че се качихме на един параход и след кратко пътуване пристигнахме в Портсмът.
Тук се бе случило нещо необикновено. Преди няколко дни един покосен от буря кораб се беше появил до града: корпусът бил пресъхнал и напукан, платната разкъсани и прегънати, булата заплетени и счупени. Той се бе понесъл към пристанището и при наближаването бе заседнал в пясъците. На сутринта митничарските офицери, заедно с тълпа безделници, го открили. Само един от екипажа, изглежда, бе пристигнал с него. Беше стигнал до брега и беше извървял няколко крачки по посоката му, а след това, надвит от болест и наближаваща смърт, се беше сгромолясал на негостоприемния плаж. Той беше намерен схванат, със стиснати ръце, прибрани към гърдите му. Кожата му, почти черна, сплъстената му коса и четинеста брада били признаци на дълго проточило се страдание. Говореше се, че починал от чумата. Никой не се осмелил да прекрачи борда на кораба и се твърдеше, че през нощта били виждани странни гледки — ходене по палубата и окачване на мачтите и платната. Скоро плавателният съд се разпаднал на парчета; показаха ми къде е бил и видях разединените му греди, захвърлени на вълните. Тялото на човека, който беше пристигнал, беше заровено дълбоко в пясъците и никой не можеше да каже нищо повече, освен че този кораб бе построен в Америка и че няколко месеца по-рано „Фортунатус“ бе отплавал от Филаделфия, откъдето впоследствие не бяха получени никакви вести.