Душата на Ейдриън беше изписана на лицето му, а потайността или измамата бяха в противовес на откровената му природа. Евадна отправила искрената молба любовта им да не бъде разкривана пред майка му и след като известно време той оспорвал въпроса, накрая се поддал. Напразна отстъпка; поведението му бързо издало тайната му пред зоркия поглед на бившата кралица. Със същата хитра предпазливост, която определяше цялото ѝ поведение, тя прикрила своето откритие, но побързала да премахне сина си от обкръжението на красивата гъркиня. Той бе изпратен в Къмбърланд; но планът за кореспонденция между влюбените, уреден от Евадна, бе успешно скрит от графинята. Така липсата на Ейдриън, устроена с цел да ги раздели, ги обедини в по-дълбока връзка от всякога. Пред мен той непрестанно говореше за своята любима гъркиня. Нейната страна, древните ѝ летописи и минали паметни борби участваха в изграждането на славата и превъзходството ѝ. Той се беше съгласил да е далеч от нея, защото тя бе повелила така; но бе готов да заяви привързаността си към нейното влияние пред цяла Англия и с непоклатимо постоянство да се противопоставя на майчината си съпротивата. Женската предпазливост на Евадна прозирала колко безполезно би било всяко изтъкване на неговите намерения, докато той няма достатъчно години, които да придадат тежест на желанията му. Вероятно изпитвала и скришна неохота да се обвърже пред целия свят с този, когото не обича — или поне не обича с онова страстно въодушевление, което сърцето ѝ подсказвало, че един ден може би ще изпита към друг. Той се подчини на нейните заповеди и прекара една година в изгнание в Къмбърланд.
Щастливи, тъй щастливи бяха месеците, седмиците и часовете на онази година. Приятелството, ръка за ръка с възхищение, нежност и уважение, изградиха в сърцето ми кът на наслада — сърцето, което навремето бе грубо като неутъпкана американска пустош, като бездомния вятър или безплодното море. Ненаситна жажда за знание и безкрайна привързаност към Ейдриън се свързваха и запълваха и сърцето, и съзнанието ми и аз бях щастлив от това. Коя радост е по-истинска и непомрачена от преливащия словоохотлив възторг на младите хора? В лодката ни, насред родното ми езеро, покрай потоците и бледите тополи, които ни обграждаха — в долината и на хълма, гегата ми захвърлена настрани, аз имах по-благородно стадо, за което да се грижа, от глупавите овце — стадо от новородени идеи, когато четях или слушах Ейдриън; и думите му, независимо дали се отнасяха до неговата любов, или до теориите му за усъвършенстване на човечеството, ме пленяваха. Понякога настроенията ми за беззаконие, любовта ми към опасността, съпротивата ми срещу властта се завръщаха, но това бе в негово отсъствие. Под нежното влияние на благите му очи аз бях послушен и добър като момче на пет години, изпълняващо заповедите на майка си.
След като прекара около година в Улсуотър, Ейдриън посети Лондон и се завърна, изпълнен с планове за нашето благо.
— Трябва да започнеш живота си — каза той, — ти си на седемнадесет и колкото повече се бавиш, толкова по-тягостно ще бъде необходимото ти чиракуване.
Той предусещаше, че собственият му живот ще бъде изпълнен с борба и аз трябва да се включа в усилията му. За да ме подготви по-добре за тази задача, сега трябваше да се разделим. Той бе установил, че името ми е добър паспорт за издигане в обществото, и ми бе осигурил позицията на личен секретар на посланика във Виена, където щях да започна кариерата си под най-добрата егида. След две години щях да се върна в родната си страна с прочуто име и изградена репутация.
А Пердита? Пердита щеше да стане ученичка, приятелка и по-малка сестра на Евадна. С обичайната си грижовност, той ѝ бе осигурил независимост в тази ситуация. Как може някой да откаже предложенията на този щедър приятел? Аз не желаех да ги отхвърлям и дълбоко в сърцето си се зарекох, че ще посветя живота, знанията и силата, и всичко, което той ми бе дарил, каквато и стойност да има — всичките ми възможности и надежди до една, — единствено на него.