Така се чувствах, когато разочарованието, умората и усамотението ме подтикнаха отново към сърцето ми, за да събера оттам радостта, без която то бе опустяло. Отпадналият ми дух търсеше нещо, което да облекчи болката, и когато не го намерих, аз изпаднах в унилост. И тъй, независимо от нехайната наслада, която ме посрещна в началото, впечатлението, което имам от живота си във Виена, е меланхолично. Гьоте е казал, че в младостта не можем да бъдем щастливи, ако не обичаме. Аз не обичах, но ме погълна неукротимо желание да бъда от значение за другите. Станах жертва на неблагодарност и хладнокръвно кокетство — тогава се отчаях и повярвах, че моята неудовлетвореност ми дава право да мразя света. Изчезнах в уединение; книгите ми бяха убежище и копнежът ми отново да се насладя на компанията на Ейдриън се превърна в неутолима жажда.
Подражанието, което в своя излишък почти придоби отровните свойства на завистта, озлоби тези чувства. По това време името и подвизите на един от моите сънародници изпълваха света с възхищение. Разказите за делата му и догадките относно бъдещите му действия бяха непресъхващите и най-обсъждани теми. Не се ядосвах за своя сметка, но смятах, че хвалбите, които този идол получаваше, бяха листа, откъснати от лавровия венец, предназначен за Ейдриън. Но трябва да навляза в кратко описание на този галеник на славата — този любимец на чудния свят.
Лорд Реймънд бе единственият потомък от знатно, но обедняло семейство. От крехка възраст той бе гледал на своя произход със самодоволство и горчиво бе оплаквал лишението от богатство. Първото му желание бе да се възвеличи, а средствата, с които щеше да постигне тази своя цел, бяха от второстепенно значение. Надменен, ала трепващ при всяка демонстрация на уважение; амбициозен, но твърде горд, за да издаде амбицията си; нетърпелив да бъде благородник, но и привърженик на удоволствията — той бе встъпил в живота. На прага бил посрещнат от някаква обида, истинска или измислена; някакъв отказ, когато най-малко го очаквал; някакво разочарование, което гордостта му трудно можела да понесе. Той се превиваше под несправедливост, за която не беше в състояние да си отмъсти, и бе напуснал Англия, заклевайки се да не се връща, докато не настъпи подходящото време, когато тя щеше да почувства неговата мощ, която досега презираше.
Той се бе превърнал в авантюрист в гръцките войни. Неговият безразсъден кураж и схватлив ум го бяха направили известен. Беше станал любимият герой на надигащия се народ. Единствено чуждестранният му произход, а той отказваше да загърби предаността към родната си страна, му попречил да заеме най-високите позиции в държавата. Но макар и други да се намирали по-високо по титла и обред, званието на лорд Реймънд било над всички тях. Той бе повел гръцките армии към победа; техният триумф бе изцяло негов. Когато се появявал в някой град, цялото население се изливало навън, за да го посрещне; нови стихове били добавени към народните им песни, чиито теми били неговата слава, доблест и щедрост.
Между гърците и турците бе сключено примирие. По същото време лорд Реймънд, по някаква ненадейна случайност, се бе сдобил с огромно богатство в Англия, където се завърна, увенчан със слава, за да получи заслужената похвала за честта и отличието, която преди му била отказана. Гордото му сърце се разбунтувало срещу този поврат. По какъв начин презираният Реймънд бе различен? Ако придобиването на власт във формата на богатство бе причинило тази промяна, те щяха да усетят тази власт като железен хомот. Надмощието беше умисълът на всички негови начинания; величието — мишената, по която той винаги стреляше. С открити амбиции или в скришни интриги, неговият стремеж беше един и същ — да достигне най-високата позиция в собствената си страна.
Тези разкази ме изпълваха с любопитство. Събитията, които едно след друго последваха завръщането му в Англия, породиха още по-бурни чувства у мен. Освен другите му преимущества, лорд Реймънд беше изключително красив; всички му се възхищаваха; жените го боготворяха. Той беше учтив, с меден език — вещ в изкуството на прелъстяването. Какво в забързания английски свят не бе по силите на този човек? Промяната бе последвана от още промени; цялата история не достигна до мен, защото Ейдриън бе престанал да пише, а Пердита бе лаконичен събеседник. Плъзна слух, че Ейдриън — как да напиша тази безвъзвратна дума — е полудял: че лорд Реймънд е любимецът на бившата кралица, отреденият съпруг на дъщеря ѝ. Още повече че този устремен бъдещ благородник е съживил стремежа на рода Уиндзор за короната и в случай че състоянието на Ейдриън е нелечимо и Реймънд се ожени за сестра му, то неговото амбициозно чело би било обгърнато с вълшебния кралски пръстен.