В това се зарекох, докато пътувах към дестинацията си в пробудено и пламенно очакване: очакване за осъществяването на величието и насладата, които като юноши си обещаваме, че ще притежаваме в зрелостта. Сметнах, че е настъпило времето, когато, оставяйки настрана детинските си занимания, трябва да навляза в живота. Дори в Елисейските полета Вергилий описва душите на щастливите като нетърпеливи да пият от вълната, която ще ги върне към тази бренна обвивка. Младите рядко са в Елисей, тъй като техните желания, надхвърлящи възможностите, ги оставят бедни като безпаричен длъжник. Най-мъдрите философи ни предупреждават за опасностите на света, за измамите на хората и за предателството на собствените ни сърца: но ние все тъй неустрашимо не отлагаме отплаването на нашите крехки кораби от пристанището, разгръщаме платна и напъваме веслата си, за да поемем по многобройните течения на морето на живота. Колко малко са младите, които акостират корабите си на златните пясъци и събират шарените миди, разпръснати по тях. Но в края на краищата всички, запътени към брега с разцепени дъски и разкъсани платна, или корабокрушират, преди да го достигнат, или намират някое блъскано от вълни убежище, някой опустял бряг, където да умрат, без никой да скърби за тях.
Примирие с философията! Животът е пред мен и аз се втурвам като обладан. Надеждата, славата, любовта и непорочната амбиция са моите водачи, а душата ми не знае що е страх. Миналото, макар и сладко, вече не съществува; настоящето е добро само защото е на път да се промени, а бъдещето е изцяло мое. Страхувам ли се, задето сърцето ми бие? Възвишените стремежи пораждат потока на кръвта ми; очите ми сякаш проникват в мъгливата полунощ на времето и в дълбините на мрака разпознават материализацията на всички мои душевни копнежи.
Сега ще спра за малко! По време на пътуването си можех да мечтая и с плаващи крила да достигна върха на високото здание на живота. Сега, вече пристигнал в основата му, моите пера са прибрани, могъщите стълби са пред мен и стъпка по стъпка трябва да се изкача до удивителния храм.
Говорете! Коя врата е отворена?9
Вижте ме в нова светлина. Дипломат: един сред обществото на търсещите удоволствие в този безгрижен град; младеж с бъдеще; любимец на посланика. Всичко това беше непознато и възхитително за овчаря от Къмбърланд. Със задъхано удивление, аз излязох на веселата сцена, чиито актьори бяха
славни лилии като Соломон,
които не се трудят, нито предат.10
Скоро, твърде скоро навлязох в шеметната вихрушка, забравяйки моите ученолюбиви часове и приятелството на Ейдриън. Страстният копнеж за съчувствие и пламенното преследване на желаните ми обекти все още ме определяха. Красивите гледки ме завладяваха и привлекателните обноски на мъже и жени печелеха цялото ми доверие. Изпадах в захлас, когато нечия усмивка разтуптяваше сърцето ми, и чувствах как жизнените ми сили сковават снагата ми, щом се приближавах към идола, пред когото се прекланях в този момент. Самият поток от животински пориви беше рай, а с падането на нощта исках единствено да възобновя тази опияняваща заблуда.
Ослепителната светлина на украсени стаи; прелестни форми, облечени в прекрасни рокли; движенията на танца, чувствените тонове на изискана музика прегръщаха сетивата ми в един възхитителен сън.
И не е ли това по рода си щастие? Обръщам се към моралистите и мъдреците. Питам дали в спокойствието на премерените им блянове, дали в дълбоките размишления, които запълват часовете им, те усещат възторга на младия новак в школата на удоволствието? Могат ли смирените лъчи на техните търсещи небесата очи да се сравняват с проблясъците на сърдечната страст, които заслепяват неговия поглед, или пък влиянието на студената философия потапя душата им в радост, сходна на неговата, заета
в това скъпо произведение на младежкото веселие.11
Но всъщност нито самотните размисли на отшелника, нито бурните възторзи на веселбарите са способни да задоволят човешкото сърце. От едните трупаме неспокойни размишления, от другите — преситеност. Умът поддава под тежестта на мислите и клюмва в хладните разговори с онези, чиято единствена цел е забавлението. От тяхната разсеяна любезност няма полза, а остри скали дебнат под веселите вълнички на тези плитки води.