Намерих всичко в безредие. Един емисар на водача на избраните бил толкова повлиян от неговия водач и от собственото му фанатично вероизповедание, че се опитал да посегне на живота на протектора, пазителя на изгубеното човечество. Ръката му била възпряна миг преди да прободе графа; това обстоятелство бе предизвикало врявата, която бях чул при пристигането ми в замъка, и обърканото събрание на хора, което заварих в Салона на Херкулес. Въпреки че суеверието и демоничната ярост се бяха промъкнали сред преселниците, неколцина все още се придържаха с вярност към своя благороден главнокомандващ и мнозина, чиято вяра и любов бяха обезсърчени от страх, почувстваха как цялата им скрита привързаност се разпалва отново от това отвратително покушение. Фаланга от верни гърди го оградила; нещастникът, макар и завързан, възхвалявал плана си и обезумяло заявявал, че короната на мъченичеството щяла да бъде счупена на парчета, ако предназначената му жертва не се била намесила. Ейдриън, изскачайки напред, го защитил със собственото си тяло и ревностно заповядал подчинението на своите вбесени приятели — и в този момент бях влязъл аз.
Дисциплината и спокойствието най-накрая бяха възстановени в замъка; тогава Ейдриън тръгна от къща на къща, от група на група, за да успокои смутените умове на своите последователи и да им припомни старото им подчинение. Но страхът от незабавна смърт все още беше разпространен сред оцелелите от унищожението на света; ужасът, предизвикан от опита за убийство, отмина; всяко око се обърна към Париж. Хората толкова много копнееха за подкрепа, че биха се опрели върху върха на отровно копие; и такъв беше той, самозванецът, ползващ страха от пъкъла за свой бич, най-хищният вълк, повеждащ лековерното стадо.
Момент на напрежение разтърси дори решителността на непоколебимия приятел на човечеството. За миг Ейдриън бе на път да отстъпи, да прекрати борбата и с неколцина привърженици да изостави заблудената тълпа, тази нещастна плячка на страстите си и на по-лошия тиранин, който ги пробуждаше. Но отново, след кратко колебание на намеренията, той възстанови смелостта и решителността си, поддържан от искреността на неговата цел и духа на доброжелателност, който му даваше живот. В този момент, като знамение за отличен замисъл, неговият окаян враг сам стовари унищожението върху главата си, разрушавайки със собствените си ръце властта, която си беше изградил.
Високомерното му влияние над съзнанието на хората бе произлязло от доктрината, насадена от него, че тези, които му вярват и го следват, ще са единствените спасени, докато цялото останало човечество ще бъде белязано от смъртта. Сега, както във времето на Потопа, Всемогъщият се разкая, задето бе създал човека, и както тогава с вода, така и сега със стрелите на чумата беше на път да унищожи всички с изключение на онези, които се подчиняват на неговите укази, оповестени от