До този момент дебатите бяха дълги и гръмки; те често бяха проточвани само с цел да се отложи решението. Но вече всеки изглеждаше притеснен, че съдбоносният момент ще отмине, без изборът да бъде направен. В парламента царуваше необичайна тишина, представителите разговаряха шепнешком и обичайната работа се извършваше с бързина и мълчание. По време на първия етап на изборите херцогът на — бе отхвърлен; следователно съревнованието беше между лорд Реймънд и Райланд. Последният се бе чувствал уверен в победата си до появата на Реймънд; и откакто името му бе включено като кандидат, той ревностно бе привличал гласове. Появяваше се всяка вечер с нетърпение и гняв, отбелязани в погледа му, гледайки ни навъсено от противоположната страна на „Сейнт Стивънс“, сякаш самата му начумереност щеше да затъмни нашите надежди.
Всяко нещо в английската конституция бе уредено за по-успешно опазване на мира. В последния ден само двама кандидати имаха право да останат; и за да се отмени, ако е възможно, последната борба между тях, се предлагаше подкуп на този, който доброволно се откаже от претенциите си за позицията; предоставяше му се работа с голямо възнаграждение и чест, както и обещания за подкрепа на бъдещи избори. Обаче бе странно, че все още нямаше случай, при който някой от кандидатите да прибегне до тази хитрина; вследствие на това законът бе станал отживелица и не бе споменат от никой от нас по време на обсъжданията ни. За наша крайна изненада, когато беше решено, че трябва да утвърдим комисия за избора на лорд-протектор, представителят, номинирал Райланд, се изправи и ни осведоми, че този кандидат се е оттеглил. Сведението му първоначално беше прието с мълчание; последва объркан шепот и когато председателят обяви лорд Реймънд за надлежно избран, избухнаха възгласи на похвала и победа. Изглеждаше, противно на какъвто и да е страх от поражение, дори ако Райланд не се бе предал, всички гласове щяха да се обединят в полза на нашия кандидат. Всъщност сега, когато мисълта за борбата беше отхвърлена, всички сърца се върнаха към предишното си уважение и възхищение от нашия талантлив приятел. Всеки чувстваше, че Англия никога не е виждала протектор, тъй способен да изпълнява тежките задължения на тази висша длъжност. Един глас, съставен от много гласове, отекна из залата; той изричаше името на Реймънд.
Той влезе. Седях на едно от най-високите места и го видях да върви по пътеката към трибуната на говорителя. Естествената скромност на неговия характер овладя радостта от триумфа му. Огледа се плахо; пред очите му падна мъгла. Ейдриън, който беше до мен, побърза към него и скачайки надолу по скамейки, след миг се озова при Реймънд. Появата му оживи нашия приятел; и когато той започна да говори и действа, колебанието му изчезна и той засия величествено и победоносно. Изпълнявайки церемонията по встъпването, предишният протектор му поднесе клетвата и му връчи емблемите на длъжността. След това парламентът се разпусна. Главните държавни представители се събраха около новия магистрат и го отведоха в правителствения дворец. Ейдриън изведнъж изчезна; и преди поддръжниците на Реймънд да намалеят само до нашите близки приятели, той се върна, водейки Идрис, за да поздрави приятеля ѝ за успеха му.
Но къде беше Пердита? Докато грижливо беше осигурявал своето незабележимо бягство в случай на провал, Реймънд бе забравил да уреди начина, по който Пердита щеше да научи за неговия успех; а тя беше твърде разстроена, за да обърне внимание на това обстоятелство. Когато Идрис влезе, Реймънд попита за сестра ми и една дума за нейното мистериозно изчезване беше достатъчна, за да му припомни забравеното. Ейдриън вече бе отишъл да търси бегълката, въобразявайки си, че нейното неукротимо безпокойство я е довело до околностите на парламента, където е била възпряна от някакво зловещо събитие. Но Реймънд, без да дава обяснения, внезапно ни напусна и в следващия момент го чухме да препуска в галоп по улицата въпреки вятъра и дъжда, които разпиляваха бурята над земята. Не знаехме докъде трябваше да стигне той и скоро се разделихме, предполагайки, че бързо ще се завърне в двореца с Пердита и че те няма да съжаляват, ако се озоват сами.