Беше необходимо да изведем докрай предложението си и да убедим Реймънд да се представи на избирателите на следващата вечер. Дълго време той упорстваше. Казваше, че ще се качи на балон и ще отлети за далечна част на света, където името и унижението му са неизвестни. Но това щеше да е безполезно; опитът му бе забелязан, а неговата цел — обявена пред света; срамът му никога нямаше да бъде изтрит от спомените на хората. По-добре е да се провали накрая, след борба, отколкото да избяга в началото на начинанието си.
От момента, в който възприе тази идея, той беше променен. Депресията и безпокойството му се изпариха; той беше изпълнен с жизненост и енергия. Победоносна усмивка грееше на лицето му; решен да преследва целта си докрай, поведението и изражението му заплашваха с постижението на неговите желания. Ала Пердита не се чувстваше така. Тя беше изплашена от неговото веселие, тъй като се опасяваше от по-голямо злощастие накрая. Ако проявите му ни вдъхваха надежда, то те само правеха състоянието на нейния ум по-болезнено. Боеше се да го изгуби от поглед; ала тя не смееше да отбележи каквато и да е промяна в нрава и съзнанието му. Слушаше го с охота и въпреки това се измъчваше, придавайки на думите му значение, различно от истинското им тълкуване, и пагубно за надеждите ѝ. Тя не се осмели да присъства на съревнованието; но и у дома стана плячка на удвоената си угриженост. Ридаеше над малкото си момиченце и говореше, сякаш се страхуваше, че ще настъпи някакво ужасно бедствие. Пердита беше наполовина обезумяла под въздействието на неудържимата ѝ тревога.
С безстрашна увереност и неусетен призив, лорд Реймънд се яви в парламента. След като херцогът на — и Райланд бяха заключили речите си, той поде своята. Реймънд със сигурност не бе научил урока си наизуст и отначало се поколеба, спирайки насред мисълта си и в избора на фрази. Постепенно той се разпали; думите му се изливаха с лекота, езикът му бе изпълнен с жизненост, а гласът — с убедителност. Той се обърна назад към предишния си живот: успехите в Гърция, заслугите у дома. Защо би загубил сега, когато насъбралите се години, благоразумието и обетът, който с брака си бе дал на своята страна, би трябвало да засилят, вместо да отслабят правото му на доверие? Той описа състоянието на Англия; необходимите мерки, които трябва да се предприемат, за да се гарантира нейната сигурност и да се затвърди благоденствието ѝ. Изрисува блестяща картина на настоящето ѝ положение. Докато говореше, всеки звук бе приглушен, всяка мисъл преустановена от напрегнато внимание. Неговото изискано ораторство прикова сетивата на слушателите му. А и в известна степен Реймънд бе способен да помири всички страни. Произходът му удовлетворяваше аристокрацията; това, че бе кандидатът, препоръчан от Ейдриън, мъж, близък до популярната партия, накара редица, които нямаха голямо доверие нито на херцога, нито на Райланд, да застанат на негова страна.
Спорът беше разпален и променлив. Нито Ейдриън, нито аз самият щяхме да сме толкова притеснени, ако нашият собствен успех зависеше от усилията ни; но бяхме подканили приятеля си към това начинание и от нас зависеше да осигурим триумфа му. Идрис, която таеше най-високо мнение за способностите му, беше горещо заинтригувана от събитието: а горката ми сестра, която не смееше да се надява и за която страхът беше нещастие, бе потънала в болезнено безпокойство.
Дни наред обсъждахме нашите планове за вечерта на събитието и всяка нощ бе изпълнена с дебати, които не предоставяха никакво заключение. Най-сетне настъпи съдбоносният миг: нощта, в която парламентът, който тъй дълго бе отлагал избора си, трябваше да реши: с изтичането на дванадесетия час и началото на новия ден, по силата на конституцията парламентът бе разпуснат, а властта му отменена.