Последният човек полностью

— Говориш за една почти забравена мечта — рече Ейдриън и лицето му помръкна леко. — Мечтите на моето юношество отдавна са избледнели в светлината на реалността; сега съм наясно, че не съм човек, пригоден да управлява нации; за мен ще е достатъчно, ако запазя в благоприятно управление малкото кралство на собствения ми живот. Но не виждаш ли, Лайнъл, бездействието на нашия благороден приятел; бездействие, навярно неизвестно за него самия, но очевидно за мен. Лорд Реймънд изобщо не е роден, за да бъде търтей в кошера и да открива щастие в нашия пастирски живот. Той смята, че трябва да бъде доволен; представя си, че настоящето му положение изключва възможността за величие; следователно дори и пред собственото си сърце той не планира промяна за себе си. Но не виждаш ли, че под идеята да ме издигне, той чертае нов път за себе си; път на действие, от който Реймънд отдавна се е откъснал? Нека му помогнем. Той, благородният, войнственият, великият във всяко качество, който може да разкраси ума и характера на човек; той е подходящ за протектор на Англия. Ако — тоест, ако ние го предложим, Реймънд несъмнено ще бъде избран и в службата на тази висока длъжност ще намери поле за изява на внушителните сили на ума си. Дори Пердита ще се зарадва. Пердита, чиято амбиция бе покрит огън, преди да се омъжи за Реймънд — събитието, което за известно време бе осъществяването на всички нейни надежди; Пердита ще се радва на славата и напредъка на своя лорд свенливо и изискано, тя ще бъде удовлетворена от своя дял. Междувременно ние, мъдреците на земята, ще се върнем в нашия замък и подобно на Цинцинат, ще се захванем с обичайните си занимания, докато нашият приятел не се нуждае от нашето присъствие и помощ тук.

Колкото повече Ейдриън разсъждаваше върху този план, толкова по-осъществим изглеждаше той. Собствената му решителност никога да не навлиза в обществения живот бе непреодолима и крехкостта на здравето му бе достатъчен довод срещу това. Следващата стъпка бе да склони Реймънд да признае тайните си желания за титла и слава. Той влезе, докато разговаряхме. Начинът, по който Ейдриън бе приел неговия план да го издигне за кандидат за протектората, и отговорите му вече бяха пробудили в съзнанието на Реймънд намерението, което сега обсъждахме. Лицето и поведението му издаваха нерешителност и безпокойство; но безпокойството бе породено от страх, че ние няма да осъществим успешно нашата идея, и от неговото собствено колебание дали трябва да рискуваме поражение. Няколко думи от нас го убедиха и надежда и радост заблестяха в очите му; мисълта да се впусне в поприще, толкова свойствено за предишните му навици и заветни желания, го направи енергичен и смел както преди. Обсъдихме възможностите му, достойнствата на останалите кандидати и настроенията на избирателите.

В крайна сметка направихме грешни изчисления. Реймънд бе загубил голяма част от популярността си и бе изоставен от своите привърженици. Отсъствието от оживената сцена бе накарало хората да забравят за него; бившите му парламентарни поддръжници се състояха предимно от роялисти, които бяха склонни да му се прекланят като на бъдещ наследник на графство Уиндзор, но които бяха безразлични към него сега, когато той се появи без други качества и отличия освен онези, които те смятаха за често срещани сред тях самите. И все пак Реймънд имаше много приятели, почитатели на неговите превъзходни таланти; присъствието му в парламента, красноречието, обноските и внушителната му красота бяха предвидени да създадат поразително въздействие. Освен това Ейдриън, независимо от своите отшелнически навици и възгледи, тъй противоположни на духа на партията, имаше много приятели и те лесно бяха склонени да гласуват за кандидат по негов избор.

Херцогът на -29 и Райланд, старият враг на лорд Реймънд, бяха другите кандидати. Херцогът беше подкрепен от всички аристократи на републиката, които го смятаха за свой подобаващ представител. Райланд беше популярният кандидат; когато лорд Реймънд първоначално бе добавен в списъка, шансовете му за успех изглеждаха малки. Оттеглихме се от дискусията, последвала неговото издигане: ние, избралите го, бяхме унижени; той се обезсърчи до безкрай. Пердита ни укори язвително. Ние бяхме разбудили надеждите ѝ; тя не беше изтъкнала нищо срещу нашия план, а напротив, бе видимо доволна от него; но очевидният неуспех промени течението на нейните мисли. Чувстваше, че след като бе пробуден, Реймънд никога не би се върнал безропотно в Уиндзор. Навиците му бяха разклатени; неспокойният му ум бе изваден от съня му, сега амбицията щеше бъде негов спътник в живота; и ако той не успее в настоящото си начинание, тя предвиждаше, че това ще доведе до нещастие и нелечимо недоволство. Навярно и собственото ѝ разочарование допринасяше за жлъчта на мислите и думите ѝ; тя не ни пощади и нашите размишления засилиха безпокойството ни.