Когато Евадна се овладяла, поведението му станало дори по-радостно; той се пошегувал с представата за нейната бедност. Нещо му подсказвало, че на сърцето ѝ не тежали истинските нещастия на немотията, а придружаващите я унижение и позор; докато говорел, той ѝ ги отнел; на моменти оживено възхвалявал нейната сила на духа, сетне, намеквайки за миналото ѝ състояние, я нарекъл своята предрешена принцеса. Реймънд ѝ отправил сърдечни предложения за помощ; тя била твърде заета с по-поглъщащи мисли, за да ги приеме или отхвърли; най-накрая я оставил, като обещал да повтори посещението си на следващия ден. Върнал се у дома, изпълнен със смесени чувства, с болка, предизвикана от окаяността на Евадна, и с удоволствие от възможността да я облекчи. Някаква причина, за която той не си признал дори пред себе си, го възпряла да разкаже приключението си на Пердита.
На следващия ден той се маскирал дотолкова, доколкото едно наметало му позволявало, и отново посетил Евадна. Докато вървял, купил кошница със скъпи плодове, характерни за нейната родна страна, а върху тях поставил разнообразни красиви цветя и понесъл всичко това към окаяната мансарда на приятелката си.
— Виж! — извикал той, когато влязъл. — Какви лакомства за птици съм донесъл за моето врабче на покрива.
Тогава Евадна разказала историята на своите премеждия. Баща ѝ, макар и с висок ранг, в крайна сметка прахосал състоянието си и дори унищожил репутацията и влиянието си в течение на разпуснатите си удоволствия. Здравето му се влошило и надеждата да бъде излекуван се изпарила; и неговото най-искрено желание, преди да умре, било да опази дъщеря си от немотията, която ѝ се полагала от осиротялото ѝ състояние. Затова той се съгласил и я убедил да приеме предложението за брак на заможен гръцки търговец, живеещ в Константинопол. Тя напуснала родната си Гърция; баща ѝ починал; постепенно Евадна била откъсната от всички приятели и връзки от младостта си.
Войната, която беше избухнала между Гърция и Турция около година преди настоящия момент, довела до много обрати на съдбата. Съпругът ѝ фалирал, а след това, в смута и заплахата от клане от страна на турците, те били принудени да избягат посред нощ и с открита лодка достигнали един плаващ английски кораб, който незабавно ги довел до нашия остров. Няколко скъпоценности, които били спасили, ги издържали за известно време. Цялата умствена сила на Евадна била напрегната в подкрепата на разклатената душа на съпруга ѝ. Загубата на имущество, безнадеждността по отношение на бъдещите му възможности, липсата на работа, на която бедността го обрекла, се обединили, за да го доведат до състояние, граничещо с лудост. Пет месеца след пристигането им в Англия той се самоубил.
— Ще ме попитате — продължила Евадна — какво правя оттогава; защо не съм се обърнала за помощ към заможните гърци, живеещи тук; защо не съм се върнала в родната си страна? Отговорът ми на тези въпроси ще ви се стори незадоволителен, но беше достатъчен, за да ми дава сили ден след ден да изтърпя всякакви нещастия, вместо да търся облекчение. Ще се появи ли дъщерята на благородника, макар и прахосник, Займи като просякиня пред своите съперници или подчинени? Ще наведа ли глава пред тях и ще продаде ли със сервилен жест благородството си завинаги? Ако имах дете или някой друг, който да ме обвързва с живота, може би щях да падна тъй ниско, но както стоят нещата, за мен светът е жестока мащеха; охотно бих напуснала дома, който очевидно ѝ се свиди, и в гроба да забравя гордостта си, страданията си, отчаянието си. Скоро ще настъпи моментът; скръбта и гладът вече са разрушили основите на моето същество; не след дълго аз ще умра; неопетнена от престъплението на саморазрухата, неуязвена от спомена за упадъка, душата ми ще захвърли настрана тази нещастна тленност и ще намери такова възнаграждение, каквото силата на духа и смирението заслужават. Това може да ви се струва лудост, но вие също сте горд и решителен; не се учудвайте тогава, че гордостта ми е неукротима, а решителността ми — неизменна.
След като по този начин приключила историята си и описала доводите си да се въздържа от всякакви усилия да получи помощ от сънародниците си, Евадна замлъкнала; въпреки това тя изглеждала сякаш искала да каже и нещо друго, но не била в състояние да намери думите за него. Междувременно Реймънд бил красноречив. Желанието му да възстанови прекрасната си приятелка до нейната позиция в обществото и до загубеното ѝ благосъстояние го оживило и той възторжено излял всичките си стремежи и намерения по този въпрос. Но бил възпрян; Евадна настояла той да обещае, че ще скрие от всички нейни приятели нейното съществуване в Англия.