Разговорът им приключил. Постепенно Евадна разказала на своя приятел цялата си история, петното, което името ѝ било получило в Гърция, тежестта на греха, натрупал се заради смъртта на съпруга ѝ. Когато Реймънд предложил да изчисти репутацията ѝ и да покаже на света истинския ѝ патриотизъм, тя заявила, че единствено чрез настоящите си страдания се надява на някакво облекчение от ударите на съвестта; че в нейното душевно състояние, колкото и болно да му се струва, необходимостта от занимание е спасителен лек; Евадна завършила, изтръгвайки от него обещание, че в продължение на един месец той ще се въздържа от обсъждането на нейните интереси, а пък тя обещала, че след този промеждутък ще приеме отчасти неговите желания. Не могла да скрие пред себе си, че всяка промяна би я отделила от него; сега го виждала всеки ден. Отношенията му с Ейдриън и Пердита никога не били споменавани; за нея той бил метеор, звезда без спътници, която в определения час се издигала в нейното полукълбо, чийто вид носел радост и която, макар и да залязвала, никога не бе затъмнена. Той идвал всеки ден в нейния сиромашки дом и присъствието му го превръщало в храм, ухаещ на сладости, сияещ от небесна светлина; той участвал в нейното бълнуване. „Те построиха стена между тях и света“30. Вън хиляди харпии беснеели, разкаяние и нещастие очаквали отредения момент за нашествието си. Вътре царял покой като на невинност, безразсъдна слепота, заблуждаваща радост, надежда, чиято неподвижна котва почивала в спокойната, но непостоянна вода.
По този начин, докато Реймънд бе обгърнат от мечти за власт и слава, докато очакваше с нетърпение пълното господство над стихиите и човешкия ум, територията на собственото му сърце се изплъзна от вниманието му; и от този ненадеен извор се издигна могъщият порой, който надви неговата воля и отнесе към безчувственото море слава, надежда и щастие.
А междувременно какво правеше Пердита?
През първите месеци на протектората му Реймънд и тя бяха неразделни; всеки проект бе обсъден с нея, всеки план одобрен от нея. Никога не бях виждал някой тъй съвършено щастлив като милата ми сестра. Изразителните ѝ очи бяха две звезди, които сияеха с любов; надежда и безгрижие бяха кацнали върху безоблачното ѝ чело. Тя се отдаваше дори на сълзи от радост заради възхвалата и славата на своя лорд; цялото ѝ съществуване беше една жертва за него и ако в смирението на сърцето си изпитваше самодоволство, то произтичаше от мисълта, че бе спечелила изтъкнатия герой на века и го бе задържала години наред, дори след като времето бе отнело от любовта обичайната ѝ жар. Нейните собствени чувства бяха непокътнати, като при зараждането им. Пет години не бяха успели да унищожат ослепителната нереалност на страстта. Повечето мъже безмилостно разрушават свещената завеса, с която женското сърце е свикнало да украсява идола на своите чувства. Но не и Реймънд; той беше чаровник, чиято сила никога не отслабваше; крал, чиято власт никога не е била преустановявана: проследиш ли го през дребните събития от обикновения живот, все същото изящество и величие го красяха; той не можеше да бъде ограбен от вроденото обожание, с което природата го бе надарила. Красотата и съвършенството на Пердита се разгърнаха пред погледа му; вече не разпознавах моята сдържана и умислена сестра в очарователната и сърдечна съпруга на Реймънд. Геният, който осветляваше лицето ѝ, сега бе заменен от израз на доброжелателност, който придаваше божествено съвършенство на нейната красота.
Щастието е в най-високата си степен сестра на доброто. Страданието и любезността могат да съществуват заедно и писателите обичат да изобразяват тяхното съединение; в този образ има човешка и трогателна хармония. Но съвършеното щастие е качество на ангелите; и тези, които го притежават, изглеждат ангелски. Казват, че страхът е родителят на религията: дори е създателят на онази религия, която кара своите последователи да принасят човешки жертви пред олтарите ѝ; но религията, която извира от щастието, е една по-прекрасна рожба; религията, която кара сърцето да издиша пламенни благодарности и ни кара да изливаме препълнената ни душа пред твореца на нашия живот; онази, която е родител на въображението и гледачка на поезията; онази, която дарява благотворен разум на видимия механизъм на света и превръща земята в храм, чийто свод е небето. Такова щастие, доброта и религия обитаваха съзнанието на Пердита.