След събитията, описани на предходните страници, Пердита беше размишлявала върху пълната промяна във вида и поведението на Реймънд. Тя бе очаквала свобода в общуването и завръщане към онези навици на любящите отношения, които бяха радостта в нейния живот. Но Реймънд не се бе включил в нито едно от нейните развлечения. Той извършвал дневните си дела отделно от нея; излизал, а тя не знаела къде. Болката, причинена от това разочарование, била мъчителна и дълбока. Пердита я възприемала като измамен сън и се опитвала да отмести съзнанието си от нея; но подобно на ризата на Нес32, тя прилепнала към плътта ѝ и с остра болка разяждала нейната жизнена сила. Пердита притежаваше това (макар че подобно твърдение може да изглежда като парадокс), което принадлежи на малцина — способност за щастие. Нейната деликатна структура и творческо въображение я правеха особено податлива на блажени емоции. Преливащата топлина на сърцето ѝ, превръщайки любовта в растение с дълбок корен и величествен растеж, бе настроила цялата ѝ душа към възприемането на щастие, когато тя бе открила в Реймънд всичко, което можеше да разкраси любовта и да задоволи въображението ѝ. Но ако чувството, върху което бе основано зданието на нейното съществуване, станеше обикновено, след като е било споделено, ако безкрайната поредица от внимание и достойни дела е пречупена и вселената на неговата любов — откъсната от нея, то щастието трябва да си отиде и да бъде заменено с неговата противоположност. Същите особености на нейния характер превръщаха тъгата ѝ в агония; нейното въображение ги увеличаваше, чувствителността ѝ я правеше винаги открита за повторния им удар; любовта постави отровата в жилото, пронизващо сърцето ѝ. В скръбта ѝ нямаше нито подчинение, нито търпение, нито себеотрицание; тя се бореше с нея, страдаше под нейната тежест и съпротивата ѝ правеше всеки спазъм по-остър. Отново и отново се завръщаше мисълта, че той обича друга. Пердита бе справедлива към Реймънд; вярваше, че той изпитва нежна привързаност към нея; но дайте нищожна награда на този, който в лотария, определяща живота му, е разчитал на притежанието на десетки хиляди, и тази печалба ще го разочарова повече, отколкото ако не бе получил нищо. Привързаността и приятелството на Реймънд може да са безценни; но отвъд тази обич, прегърнато по-дълбоко от приятелството, беше невидимото съкровище на любовта. Вземете сумата в нейната цялост и никоя аритметика не може да изчисли нейната стойност; извадете от нея най-малката част, дайте ѝ само името на частите, разделете я на градуси и секции и като монета на магьосник, това безценно злато ще се превърне в най-гнусно вещество. Има смисъл в очите на любовта; ритъм в гласа ѝ, сияние в усмивката ѝ, чийто магически талисман може да е собственост само на един; духът ѝ е първичен, същността ѝ единична, божествеността — едно цяло. Сърцата и душите на Реймънд и Пердита се бяха смесили като две планински ручейчета, които се съединяват в спускането си, шептящи и искрящи, преливат над блестящи камъчета до грейнали цветя; но ако единият изостави първоначалната си посока или пък е препречен от задушаващо препятствие, то другият се свива в изменените си брегове. Пердита усещаше отслабването на прилива, който подхранваше живота ѝ. Неспособна да понесе бавното увяхване на надеждите си, тя внезапно създаде план, решавайки да прекрати веднага периода на нещастие и да доведе до щастливо заключение последните пагубни събития.