— Защо? — попита Реймънд. — Скъпи приятелю, не съм направил нищо друго освен да разсъждавам върху тази стъпка цяло лято; и бъди сигурен, че Ейдриън е побрал епоха на размисъл в този кратък миг. Не говори за разсъждения; от този момент нататък се отказвам от тях; това е единственият ми щастлив момент от дълго време насам. Трябва да замина, Лайнъл — боговете го повеляват и трябва. Не се опитвай да ме лишиш от спътника ми, приятеля на изгнаника. Още една дума относно жестоката, несправедлива Пердита. Известно време смятах, че като изчакам някой подобаващ момент, поддържайки все още топлата пепел, бих могъл да разпаля отново пламъка на любовта в нея. Вътре в нея е по-студено от огън, оставен от цигани през зимата, от изразходваната жарава, увенчана със снежна пирамида. Сетне, опитвайки се да нараня собствения си нрав, направих всичко по-злощастно и от преди. И все пак смятам, че времето и дори отсъствието може да я върнат при мен. Не забравяйте, че все още я обичам, че най-съкровената ми мечта е тя отново да бъде моя. Зная, макар и тя да не е наясно, колко лъжливо е булото, което тя е разпростряла върху реалността — не се опитвайте да разкъсате това измамно покривало, а постепенно го оттеглете. Подарете ѝ огледало, в което тя да се разпознае; и когато Пердита е веща в тази необходима, но трудна наука, тя ще се удиви на сегашната си грешка и ще побърза да ми върне това, което е по право мое — нейната прошка, нейните сърдечни мисли, нейната любов.
След тези събития мина много време, преди да успеем да постигнем някаква степен на спокойствие. Морална буря беше потопила нашия пищно натоварен кораб и ние, останките от намалелия екипаж, бяхме ужасени от загубите и промените, които бяхме претърпели. Идрис обичаше брат си пламенно и мъчно можеше да понесе отсъствието, чиято продължителност беше неопределена; компанията му беше скъпа и необходима за мен — с възторг бях продължил избраните ми литературни занимания под неговото ръководство и помощ; неговата кротка философия, безпогрешен разум и възторжено приятелство бяха най-добрата съставка, възвишеният дух на нашия кръг; дори децата горчиво съжаляваха за загубата на техния другар в игрите. По-дълбока скръб потискаше Пердита. Въпреки негодуванието си, денем и нощем тя си представяше мъките и опасностите, грозящи пътешествениците. Реймънд, отсъстващ, борещ се с трудности, загубен от властта и ранга на протектората, изложен на премеждията на войната, стана обект на тревожен интерес; ала Пердита не изпитваше никакво влечение да го повика обратно, ако това означаваше връщане към предишния им съюз. Такова завръщане тя смяташе за невъзможно; и докато вярваше, че е така, и с мъка съжаляваше, че така трябва да бъде, тя продължаваше да е гневна и нетърпелива с този, който бе предизвикал нейното нещастие. Тези недоумения и разкаяния я караха да окъпва възглавницата си в сълзи всяка нощ и отслабиха характера и ума ѝ до сянка на онова, което тя някога беше. Тя желаеше уединение и ни избягваше, когато във веселие и невъздържана обич се срещахме в семейния ни кръг. Самотни размишления, безкрайни скитания и тържествена музика бяха единствените ѝ развлечения. Пренебрегваше дори детето си; затваряйки сърцето си пред всякаква нежност, тя стана сдържана към мен, нейния първи и верен приятел.
Не можех да я гледам тъй изгубена, без да се пробвам да поправя злото — знаех, че е непоправимо, ако накрая не я убедя да се помири с Реймънд. Преди той да замине, използвах всеки довод, всяко убеждение, за да я подтикна да спре пътуването му. Тя ми отвърна с прилив на сълзи, казвайки ми, че ако бъде убедена, животът и благата на живота биха загубили стойността си. На нея не ѝ липсваше воля, а способност; отново и отново заявяваше, че също толкова лесно би било да оковеш морето, да сложиш юзди на невидимите течения на вятъра, колкото тя да приеме лъжата за истина, измамата за честност, безсърдечното общуване за искрена, доверяваща се любов. Тя отвърна по-кратко на моите доводи, заявявайки с презрение, че решението е нейно; и докато не успея да я убедя, че миналото може да бъде изтрито, че зрелостта може да се върне в детската люлка и че всичко това, което се е случило, може да бъде променено, беше безполезно да я уверявам, че в нейната съдба не бе настъпила същинска промяна. И тъй, с непреклонна гордост тя понесе неговото заминаване, макар че сърдечните ѝ струни се скъсаха при постъпката, която откъсна от нея всичко, което правеше живота ѝ ценен.