За да сменим обстановката за Пердита, а дори и за самите нас, които бяхме разстроени от облака, който ни бе покрил, убедих двамата си останали спътници, че е по-добре да напуснем Уиндзор за известно време. Посетихме северната част на Англия, моя роден Улсуотър, и се върнахме на места, богати на хиляди спомени. Удължихме обиколката си в Шотландия, за да видим Лох Катрин и Лох Ломонд; оттам прекосихме към Ирландия и прекарахме няколко седмици в района на Киларни. Промяната на обстановката подейства до голяма степен, както очаквах; след една година отсъствие, Пердита се завърна в по-благо и покорно настроение в Уиндзор. Първата гледка на мястото за кратко я разколеба. Тук всяко кътче се отличаваше със спомени, които бяха станали горчиви. Горските поляни, папратовите долини и тревните възвишения, обработваната и бодра провинция, простираща се около сребърната пътека на древна Темза, цялата земя, въздух и вълни подеха един хоров глас, вдъхновен от паметта, изпълнен с жално разкаяние.
Но моите опити да я насоча към по-трезв поглед върху собствената ѝ ситуация не приключваха дотук. Пердита все още беше до голяма степен неука.
Когато тя за пръв път бе напуснала своя селски живот и живееше с елегантната и образована Евадна, единственото постижение, което постигна до някакво съвършенство, беше това на живописта, за която тя имаше дарба, почти равна на тази на някой гений. Рисуването я беше занимавало в самотната ѝ къща, когато бе напуснала закрилата на своята гръцка приятелка. Палитрата и стативът ѝ сега бяха захвърлени настрани; опиташе ли се да рисува, натрупалите се спомени караха ръката ѝ да трепери, а очите ѝ се пълнеха със сълзи. Наред с това занимание тя се отказа и от почти всяко друго; умът ѝ се измъчваше почти до лудост.
От своя страна, откакто Ейдриън за пръв път ме беше изтеглил от моята залесена пустош в неговия собствен рай на реда и красотата, аз бях венчан за литературата. Бях убеден, че както и да е било в минали времена, на сегашната сцена на света ничия способност не може да бъде развита, ничий морален принцип разширен и свободомислещ, без обширно познанство с книгите. За мен те заеха мястото на дейна кариера, на амбиция и на онези осезаеми вълнения, нужни на повечето хора. Съпоставянето на философски мнения, изучаването на исторически факти, усвояването на езици бяха едновременно моите развлечения и сериозната цел на живота ми. Самият аз станах писател. Моите произведения обаче бяха значително непретенциозни; те бяха ограничени до биографиите на любими исторически фигури, особено на онези, за които вярвах, че са били оклеветени или около които витаеше неизвестност и съмнение.
С разрастването на авторството ми се сдобих с нови усещания и удоволствия. Намерих още една ценна връзка, която да ме прикове към моите събратя; моята гледна точка беше разширена и наклонностите и способностите на всички човешки същества бяха от дълбок интерес за мен. Кралете са наричани бащи на своите народи. Ненадейно аз сякаш станах баща на цялото човечество. Идните поколения се превърнаха в мои наследници. Мислите ми бяха скъпоценни камъни за обогатяване на съкровищницата с интелектуални притежания на човека; всяко чувство беше ценен подарък, който им дарявах. Нека тези стремежи не биват приписвани на суетата. Те не бяха изразени с думи, нито дори сведени до форма в собствения ми ум; но те изпълваха душата ми, възвисявайки мислите ми, пораждайки топло въодушевление, и ме поведоха отвъд неясната пътека, по която ходех допреди, и по яркия, осветен от обедно слънце главен път на човечеството, превръщайки ме в гражданин на света, кандидат за безсмъртни почести, жаден претендент за похвалата и съчувствието на моите събратя.
Със сигурност никой никога не се е наслаждавал на удоволствията на музиката по-силно от мен. Ако напуснех гората, тържествените звуци на развяващите се клони и величествения храм на природата, дирех просторните зали на замъка и гледах обширната, плодородна Англия, разстлана под кралската ни планина, и междувременно слушах вдъхновяващи музикални тонове. В такива моменти тържествените хармонии или вълнуващите душата арии даваха криле на моите застояли мисли, позволявайки им, смятах, да проникнат в последния воал на природата и нейния Бог и да разкрият най-върховната красота във видим за човешкия разум облик. Докато музиката продължаваше, идеите ми сякаш напускаха техния тленен дом; те разтърсваха крилата си и започваха полет, реейки се из спокойния мисловен поток, изпълвайки творението с нова слава и пробуждайки възвишени образи, които иначе спяха безмълвно. Тогава се втурвах към бюрото си, изтъкавах новооткритата мисловна мрежа в твърда текстура и ярки цветове, оставяйки оформянето на материала за някой по-спокоен момент.