След обсъждане на този въпрос, продължило много часове, Реймънд се сбогува с приятелите си и се върна в града, несклонен да се срещне с Пердита пред нас, съзнавайки, както всички, какви бяха преобладаващите мисли в умовете и на двамата. Пердита се приготви да го последва с детето си. Идрис се опита да я убеди да остане. Горката ми сестра погледна своята съветничка с уплаха. Тя знаеше, че Реймънд бе разговарял с нея: дали той не бе провокирал тази молба? Това ли бе прелюдията към тяхната вечна раздяла? Вече споменах, че недостатъците на характера ѝ се пробудиха и придобиха нова сила от нейното противоестествено положение. Тя се отнесе с подозрение към поканата на Идрис; прегърна ме, сякаш бе на път да бъде лишена и от моята обич: наричайки ме повече от брат, единствения ѝ приятел, последната ѝ надежда, тя прочувствено ме призова да не преставам да я обичам; и с нараснала тревога замина за Лондон, мястото и причината за цялото ѝ нещастие.
Последвалите събития я убедиха, че все още не бе проумяла мрачната бездна, в която се бе хвърлила. Всеки ден нейното нещастие приемаше нова форма; всеки ден някоя неочаквана случка сякаш спираше, но всъщност повеждаше напред влака от бедствия, който сега я сполетя.
Избраната страст в душата на Реймънд беше амбицията. Готовността на таланта, способността да навлезе и да води човешките нрави; искреното желание за отличие бяха будителите и болногледачите на неговата амбиция. Но други съставки се бяха примесили с тях и му бяха попречили да се превърне в пресметливата, решителна особа, която сама създава един успешен герой. Той беше упорит, но не и твърд; доброжелателен в първоначалните си действия; суров и безразсъден, когато е провокиран. Преди всичко той беше безмилостен и непоколебим в преследването на който и да е обект на желание, колкото и незаконен да е той. Любовта към удоволствието и по-нежната чувствителност на нашата природа съставяха важна част от характера му, завладявайки завоевателя; въздържайки го в момента на постижението; помитайки настрана мрежата на амбицията; карайки го да забрави седмици, изпълнени с мъки, в името на моментното удовлетворение на новия и същински обект на неговите желания. Подчинявайки се на тези пориви, той бе станал съпруг на Пердита: подстрекаван от тях, той се бе оказал любовник на Евадна. Сега бе загубил и двете. Той не притежаваше нито облагородяващата възхвала, която постоянството вдъхновява, за да го утеши, нито сладострастното чувство за отдаване на забранената, но опияняваща страст. Сърцето му беше изтощено от скорошните събития; насладата му от живота беше унищожена от негодуванието на Пердита и бягството на Евадна; и непреклонността на първата постави последния печат върху погрома на надеждите му. Докато разединението им оставаше тайна, той таеше надежда за повторно пробуждане на отминалата нежност в нейните гърди; сега, когато всички бяхме запознати с тези събития и когато Пердита бе обявила своите решения пред други, заричайки се в тяхното изпълнение, Реймънд отхвърли идеята за сдобряване като безполезна и тъй като не можеше да ѝ повлияе да се промени, искаше единствено да се примири с настоящото състояние на нещата. Той даде обет срещу любовта и нейната върволица от трудности, разочарования и разкаяния, и потърси в прости плътски удоволствия лек за пагубните посегателства на страстта.
Упадъкът на характера е сигурният последовател на подобни начинания. И все пак това последствие нямаше да бъде забелязано веднага, ако Реймънд бе продължил да се посвещава на осъществяването на своите планове в обществена полза и на изпълнението на задълженията си на протектор. Но, краен във всичко, отдал се на внезапни вълнения, той пламенно навлезе в това ново преследване на удоволствия и проведе неуместните интимности, предизвикани от него, без размисъл и предвидливост. Залата за заседания беше безлюдна; тълпите, които го съпровождаха като представители на различните му проекти, бяха пренебрегвани. Веселбата и дори либертинството бяха на дневен ред.
Пердита с ужас наблюдаваше нарастващия хаос. За момент тя си помисли, че може да спре пороя и да убеди Реймънд да се вслуша в разума. Напразна надежда! Моментът на нейното влияние беше отминал. Той слушаше високомерно, отговаряше презрително; и ако тя наистина успееше да събуди съвестта му, единственият ефект беше, че той потърсваше опиат за болката в тези несъзнателни бунтове. С вродената ѝ сила Пердита се опита да запълни мястото му. Техният все още явен съюз ѝ позволяваше да стори много; но в крайна сметка никоя жена не можеше да предостави лек срещу нарастващата небрежност на протектора; който, сякаш обзет от пристъп на лудост, потъпка всяка церемония, всякакъв ред, всички задължения и се отдаде на своеволието.