Междувременно всеки кораб донасяше вълнуващи вести от Гърция. Присъствието на наш приятел в нейните армии и съвети ни подтикна да навлезем възторжено в подробностите; и от време на време някое кратко писмо от Реймънд ни описваше как е бил погълнат от интересите на новата му държава. Гърците бяха силно привързани към търговските си занимания и щяха да бъдат доволни от настоящите си придобивания, ако турците не ги бяха предизвикали чрез нашествие. Патриотите бяха победоносни, беше насаден дух на завоевание и те вече гледаха на Константинопол като на техен. Реймънд непрекъснато се издигаше в очите им; никой мъж не притежаваше по-висша власт в армиите им. Той беше твърде виден за своето поведение и избора си на позиция по време на битка, водена в равнините на Тракия, на бреговете на Хеброс, която щяла да реши съдбата на исляма. Мохамеданите били победени и изгонени изцяло от страната, на запад от тази река. Битката била кръвопролитна, загубата на турците видимо непоправима; гърците, загубвайки само един мъж, забравили безименната тълпа, разпръсната по кървавото поле, и престанали да оценяват себе си според тази победа, която им коствала… Реймънд.
По време на битката при Макри той ръководил кавалерията и преследвал бегълците дори до бреговете на Хеброс. Любимият му кон бил намерен да пасе край пределите на спокойната река. Не бе ясно дали той бе попаднал сред неразпознатите; но нямаше счупена значка или опетнено облекло, които да издадат съдбата му. Подозираше се, че турците, оказвайки се в притежание на толкова прочут пленник, решили да задоволят своята жестокост, а не алчността си, и боейки се от намесата на Англия, стигнали до решението да прикрият завинаги хладнокръвното убийство на войника, когото най-много мразеха и от когото най-много се страхуваха в ескадрилите на своя враг.
Реймънд не бе забравен в Англия. Абдикирането му от протектората бе предизвикало невиждано вълнение; и когато неговите великолепни и мъжествени маниери биваха съпоставяни с тесногръдите възгледи на последвалите политици, периодът на неговата власт биваше споменат със скръб. Непрекъснатото повтаряне на името му, съпроводено от най-почетните атестати в гръцките вестници, поддържаше интереса, който той беше предизвикал. Реймънд сякаш бе любимото дете на съдбата и неговата преждевременна загуба помрачи света и отрази остатъка на човечеството с отслабнал блясък. Англичаните нетърпеливо се вкопчиха в надеждата, че той може все още да е жив. Техният министър в Константинопол беше подтикнат да направи необходимите обиски и ако се установи, че е жив, освобождаването му да бъде изискано. Трябваше да се надяваме, че усилията им ще са успешни и че макар сега да е пленник, забавление за жестокостта и мишена за омразата, той ще бъде спасен от опасността и възстановен към щастието, силата и честта, които заслужава.