Той дойде по море от Константинопол до Атина. Вятърът, попътен за него, духаше толкова силно към брега, че не успяхме, както първоначално възнамерявахме, да го посрещнем на неговия морски път. Стражевата кула на Атина беше обсадена от разпитващи хора, всяко платно бе наблюдавано с нетърпение чак до първи май, когато храбрата фрегата се появи пред погледите, натоварена със съкровище, по-безценно и от богатство, прекарвано от Мексико и погълнато от гневния Тихи океан или пренасяно върху спокойната му пазва, за да обогати короната на Испания. В ранни зори корабът беше забелязан, носещ се към брега; предположихме, че ще хвърли котва на около пет мили от сушата. Вестта се разпространи из Атина и целият град се изсипа от портата на Пирея надолу по пътищата, през лозята, маслиновите гори и насаждения от смокинови дървета, към пристанището. Шумната радост на народа, пищните цветове на облеклата им, врявата на файтони и коне, маршът на войниците се смесиха, развяваните знамена и звукът на военна музика допринесоха към голямото вълнение на зрелището, докато около нас отдъхваха в тържествено величие реликви от антични времена. Вдясно от нас Акрополът се издигаше във висините, тази наблюдателка на хиляда промени, на древна слава, турско робство и възстановяването на скъпо изкупената гръцка свобода; в околностите нагъсто бяха разпръснати гробници и паметници, разкрасени от постоянно подновяваща се растителност; могъщите мъртви витаеха над своите паметници и виждаха в нашето въодушевление и многобройност възстановка на сцените, в които те самите са били актьори. Пердита и Клара се качиха в затворена карета; аз ги съпроводих на кон. Накрая пристигнахме на пристанището; беше развълнувано от видимото набъбване на морето; плажът, доколкото можеше да бъде различен, бе покрит от движеща се тълпа, която, подтикната от онези, намиращи се по посока на морето, отново се втурна назад, когато със сърдит рев тежките вълни избухнаха в близост до тях. Използвах бинокъла си и можех да видя, че фрегатата вече беше хвърлила котва, страхувайки се от опасност, ако се приближи по-близо до подветрения бряг: една лодка беше спусната; с болка видях, че Реймънд не бе способен да слезе от страната на кораба; той беше спуснат на един стол и лежеше увит в наметала в дъното на лодката.
Слязох от коня и повиках няколко моряци, които гребяха около пристанището, да спрат и да ме вземат в тяхната лодка; в същия момент Пердита слезе от каретата си и ме хвана за ръката.
— Вземи ме със себе си — извика тя; беше бледа и трепереше; Клара се вкопчи в нея.
— Не бива — казах, — морето е бурно. Той ще бъде тук скоро — не виждаш ли лодката му?
Малкият плавателен съд, на който бях помахал, спря; преди да успея да ѝ попреча, Пердита, подпомогната от моряците, вече се бе качила в него; Клара последва майка си и силен вик отекна от тълпата, когато напуснахме вътрешното пристанище; а сестра ми на носа на лодката беше хванала един от мъжете, който използваше бинокъл, и му задаваше хиляди въпроси, нехайна към пръските, които прелитаха над нея, глуха, сляпа за всичко с изключение на малкото петно, едва видимо на върха на вълните, което очевидно се приближаваше. Ние наближавахме с всичката скорост, която можеха да наберат шест гребци; чистите и красиви облекла на войниците на плажа, звуците на тържествена музика, вълнуващият полъх и развяващите се знамена, необузданите възклицания на нетърпеливата тълпа, чийто мургав външен вид и чуждестранни одежди имаха истински източен облик; гледката на скалата, коронована с храм, белият мрамор на сградите, блестящи на слънцето и стоящи в светла отчетливост на фона на тъмния хребет на извисените планини отвъд; близкият рев на морето, плисъкът на гребла и водните пръски потопиха душата ми в бълнуване, неизпитвано, невъобразимо в обичайния ход на обикновения живот. Треперейки, не бях способен да продължа да гледам през бинокъла, с който бях наблюдавал движението на екипажа, когато лодката на фрегатата беше спусната първоначално. Бързо се приближихме, така че накрая броят и фигурите на тези вътре можеха да бъдат различени; тъмните страни на плавателния съд придобиха голям размер и плисъкът на греблата стана доловим: можех да разпозная вялото тяло на моя приятел, когато той наполовина се изправи при нашето приближаване.
Въпросите на Пердита бяха секнали; тя се облегна на ръката ми, задъхана от емоции, твърде силни за сълзи — нашият екипаж спря до другата лодка. Като последно усилие, сестра ми събра сили и твърдост; тя пристъпи от едната лодка в другата, а след това с писък скочи към Реймънд, коленичи до него и залепяйки устни за ръката, която сграбчи, лицето ѝ, покрито от дългата ѝ коса, се предаде на сълзите.