ако косата му, леко обагрена в сиво, и погледът му, внимателен дори в нетърпението си, разкриваха натрупалите се години и преживените страдания, все още имаше нещо неустоимо въздействащо в облика на този, наскоро отскубнат от гроба, подновяващ кариерата си, неукротим от болест или бедствие. Атиняните не виждаха в него, както досега, храбрия младеж или отчаяния мъж, който беше готов да умре за тях, а благоразумния командир, който за тяхното благо беше предпазлив към живота си и можеше да постави своите собствени войнишки склонности на второ място след метода на действие, продиктуван от съобразителността.
Цяла Атина ни придружи в продължение на няколко мили. Когато той беше пристигнал преди месец, шумното население беше притихнало от скръб и страх, но днес беше празничен ден за всички. Техните викове отекваха във въздуха; пищните облекла и радостните шарки, от които бяха скроени, се вееха гордо на слънчевите лъчи; нетърпеливите им жестове и пъргавият им говор съответстваха на дивия им вид. Реймънд беше предметът на всеки разговор, надеждата на всяка съпруга, майка или сгодена булка, чийто съпруг, дете, или любовник бе част от гръцката армия и щеше да бъде поведен от него към победа.
Независимо от опасната цел на нашето пътешествие, то бе съпроводено от романтични размишления, докато преминавахме през долините и по хълмовете на тази божествена страна. Реймънд беше вдъхновен от силните усещания на възстановеното здраве; той чувстваше, че като пълководец на атиняните изпълнява длъжност, достойна за неговите амбиции; и в надеждата му за завоеванието на Константинопол той разчиташе, че събитието ще бъде повратна точка в пропилените му години, подвиг, ненадминат в летописите на човечеството, когато един град с велика историческа значимост, чиито красиви земи са чудото на света, който в продължение на много векове е бил под непоклатимата власт на мюсюлманите, ще бъде избавен от робство и варварство и върнат на народа, прославен с гений, цивилизация и дух на свобода. Пердита си отдъхваше отново в компанията на Реймънд, в любовта му, в надеждите и славата му, като сибарит46, отпуснал се на разкошна кушетка; всяка нейна мисъл беше възторжена, всяка емоция — потопена в приятна и блажена вода.
Пристигнахме в Кешан на седми юли. По време на нашето пътуване небето и морето бяха спокойни. Всеки ден, преди разсъмване, напускахме нашия нощен лагер и наблюдавахме сенките, докато те се оттегляха от хълмовете и долините, и златното великолепие на прииждащото слънце. Съпровождащите ни войници изпитваха с национална гордост възторжено удоволствие от гледката на тази красива природа. Издигането на дневната звезда беше приветствано от тържествени песни, докато птиците, откъслечно дочути, изпълваха интервалите между музиката. По обяд разпъвахме палатките си в някоя сенчеста долина или закътана насред планините гора, докато потоци, бълбукащи над камъчета, донасяха блажена дрямка. Вечерният ни поход беше по-спокоен и още по-възхитителен от утринното безпокойство на духа. Ако групата свиреше, тя неволно избираше мелодии, ръководени от страст; сбогуването с любовта или тъгата на отсъствието бяха последвани и ограждани от някой тържествен химн, който пасваше на спокойната прелест на вечерта и издигаше душата към висши и набожни размисли. Често всички звуци бяха прекратени, за да можем да чуем славеите, докато светулките танцуваха в ярък такт, а нежното гукане на бухала предвещаваше попътен вятър на пътешествениците. А минехме ли някоя долина, тогава топли нюанси ни обкръжаваха и скалите се оцветяваха в красиви оттенъци. Ако прекосявахме някоя планина, Гърция, като жива карта, беше разпростряна под нас, нейните славни върхове разсичаха небесата, нейните реки нанизваха сребърна нишка в плодородната земя. Страхувайки се даже да дишаме, ние, английските пътешественици, изследвахме с възхищение този великолепен пейзаж, тъй различен от сериозните цветове и мрачното изящество на нашата родна природа. Когато напуснахме Македония, плодородните, но ниски равнини на Тракия ни предложиха по-малко красоти; ала пътуването ни продължи да бъде вълнуващо. Една напреднала стража осведомяваше за нашето наближаване и местните хора бързо се раздвижваха, за да отдадат почит на лорд Реймънд. Селата бяха украсени от триумфални арки от зеленина през деня и лампи през нощта, гоблени се развяваха от прозорците, земята беше обсипана с цветя и името на Реймънд, свързано с това на Гърция, ехтеше в тези
Когато пристигнахме в Кешан, научихме, че след като е разбрала за настъплението на лорд Реймънд и неговата чета, турската армия се оттеглила от Родосто, но срещайки се с подкрепление, тя се върнала по стъпките си. Междувременно Аргиропило, гръцкият главнокомандващ, беше напреднал, така че да бъде между турците и Родосто; казваха, че битка е неизбежна. Пердита и детето ѝ трябваше да останат в Кешан. Реймънд ме попита дали няма да продължа с тях.