— Сега в името на хълмовете на Къмбърланд — извиках, — в името на моето скитническо и бракониерско сърце, ще застана до теб и ще извадя меча си, за да защитя гръцката кауза, и ще бъда приветстван като победител заедно с теб!
Цялата равнина, от Кешан до Родосто — разстояние от шестнадесет левги48, — беше оживена от войски или лагерни придружители, раздвижили се за наближаващата битка. Малките гарнизони бяха събрани от различни градове и крепости и бяха дошли да умножат основната армия. Срещнахме натоварени фургони и много жени от висок и нисък ранг, връщащи се към Ферай или Кешан, за да изчакат там настъпването на съдбоносния ден. Когато пристигнахме в Родосто, установихме, че полето бе превзето и планът за битката уреден. Звукът на стрелба рано на следващата сутрин ни даде сигнал, че предните постове на гръцката войска са завладени. Полк след полк турците напредваха с развяващи се цветове и свирни. Те поставиха оръдието си върху гробните могили, единствените възвишения в тази равна страна, и войските им образуваха колона и празен квадрат, докато първите заселници издигаха малки насипи за своя защита.
Това бяха приготовленията за битка, дори самата битка, съвсем различна от всичко, което въображението си беше представяло. Четем за войсковия център и флангове в гръцката и римската история; представяме си едно място, обикновено като маса, и войници, малки като фигурки за шах и изтеглени напред, така че най-невежите в играта да придобиват познания и ред в разположението на силите. Когато се озовах в действителността и видях полкове да маршируват в редица вляво, далеч от полезрението, полета, заставащи между батальоните и само няколко отряда достатъчно близо до мен, за да наблюдавам движенията им, аз се отказах от всякаква надежда, че ще разбера, даже че ще видя битката, но придържайки се към Реймънд, наблюдавах с дълбок интерес неговите действия. Той беше съсредоточен, храбър и величествен; заповедите му бяха навременни, интуицията му относно днешните събития ми се стори свръхестествена. Междувременно оръдието изрева; музиката издигаше оживяващия си глас на интервали; и ние, на най-високата от могилите, които споменах, твърде далеч, за да наблюдаваме падналите тела, които смъртта събираше в съкровищницата си, видяхме полковете, вече потънали в дим, знамената и коловете сега надничащи над облака, докато виковете и врявата удавяха всеки звук.
В началото на деня Аргиропило беше тежко ранен и Реймънд пое командването на цялата армия. Той почти не говореше до момента, в който бе дал една заповед и наблюдаваше последствията ѝ през бинокъла си, лицето му за кратко бе помрачено от съмнение и сетне засия.
— Победата е наша — изрева той, — турците бягат от щика.
А след това бързо изпрати помощниците си, за да заповядат на конниците да стъпчат падналите врагове. Поражението беше тотално; оръдието престана да реве; пехотата се обедини и коне преследваха бягащите турци по мрачната равнина; подчинените на Реймънд бяха разпръснати в различни посоки, за да наблюдават и да изпълняват заповеди. Дори аз бях изпратен в далечна част на полето.
Земята, върху която бе водена битката, беше равно поле — толкова плоско, че от могилите човек виждаше вълнообразната редица от планини по обширния хоризонт; въпреки това пространството между нас и планините не бе разнообразено и от най-малката неравност освен онези трептения, които приличаха на морски вълни. Цялата тази област на Тракия тъй дълго бе ставала сцена на борби, че бе останала необработена и имаше мрачен, пуст облик. Заповедта, която бях получил, беше да наблюдавам от северната могила посоката, в която един полк на противника вероятно бе поел; цялата турска армия, последвана от гръцката, се бе изсипала на изток; никой освен мъртвите не остана в посоката, където аз се намирах. От върха на могилата погледнах далечната околност — всичко беше замлъкнало и обезлюдено.