Общителното настроение и съчувствие представляваха забележителна черта в моя характер. В ранна младост драмата на живота се разиграваше около мен, привличаше ме със сърце и душа в нейния водовъртеж. Сега усещах промяна у себе си. Обичах, надявах се, радвах се; но имаше и нещо друго. Бях любопитен относно вътрешните пориви зад постъпките на хората около мен: аз бях настървен да разбера техните желания правилно и постоянно зает в разгадаването на най-затънтените им мисли. Всички събития, освен че ме интересуваха дълбоко, се подреждаха в образи пред мен. Откривах точното място на всеки персонаж в историята и отдавах справедливо равновесие на всяко чувство. Този скрит поток от размишления често ме утешаваше в беди и дори страдание. Той придаваше съвършен образ на онова, което, възприемайки като гола истина, отвращава душата: тези размисли придаваха живописни цветове на мизерията и болестите и нерядко ме освобождаваха от отчаянието при печални промени. Тази дарба или инстинкт сега се бе задействала. Наблюдавах пробудената преданост на моята сестра; плахото, но съсредоточено възхищение на Клара към баща ѝ; апетита на Реймънд за слава и чувствителността му към проявите на обич на атиняните. Зорко наблюдавайки драмата, която се разиграваше, аз не бях твърде изненадан от последвалото действие.
В същото време, когато Реймънд ни беше върнат, турската армия обсаждаше Родосто и гърците, ускорявайки приготовленията си, изпращайки подкрепления всеки ден и притискайки врага, бяха в навечерието на битка. Всеки народ гледаше на предстоящата борба като на решаваща, тъй като, в случай че гърците победят, следващата им стъпка щеше да е обсада на Константинопол.
Реймънд, след като се бе възстановил малко, се готвеше да поеме отново командването на армията.
Пердита не се противопостави на неговата решителност. Тя единствено поиска да ѝ бъде позволено да го придружи. Не беше определила никакви правила за собственото си поведение, но за нищо на света не можеше да се опълчи и на най-незначителното му желание или да стори друго, освен да приема бодро всичките му планове. Всъщност една дума я беше разтревожила повече от всички битки или обсади, по време на които тя вярваше, че върховното командване на Реймънд ще го избави от опасност. Тази дума, тъй като все още беше само дума за нея, беше „чума“. Този враг на човешката раса в началото на юни беше започнал да надига змийската си глава по бреговете на Нил; райони в Азия, които обикновено не са подвластни на това зло, бяха заразени. То беше и в Константинопол, но тъй като всяка година градът преживява подобно нашествие, малко внимание беше обърнато на разказите, които обявяваха, че вече са загинали повече хора, отколкото е обичайната плячка на болестта за всички горещи месеци. Каквото и да се случи, нито чума, нито война щяха да попречат на Пердита да последва своя лорд или да я накарат да изрече едно възражение срещу плановете, които той предлагаше. Да бъде близо до него, да се чувства обичана от него, да го усеща отново свой беше върхът на нейния копнеж. Мисията на живота ѝ беше да му доставя радост: така беше преди, но с една разлика. В миналото, без мисъл и предвидливост, тя го беше правила щастлив, тъй като самата тя беше щастлива и във всяко двоумение се бе съветвала със собствените си желания, неразривно свързани с неговите. Сега тя усърдно изваждаше себе си от картината, жертвайки дори безпокойството си за здравето и благосъстоянието му, решавайки да не се противопоставя на нито един от стремежите му. Любовта към гръцкия народ, апетитът за слава и омразата към варварското правителство, под което той бе страдал почти до смърт, му даваха сили. Той желаеше да се отплати за добротата на атиняните, да запази живи великолепните спомени, свързани с неговото име, и да изкорени от Европа една сила, която, докато всяка друга нация напредваше в цивилизацията, стоеше неподвижна, паметник на древно варварство. След като осъществих обединението на Реймънд и Пердита, бях нетърпелив да се върна в Англия; но неговата искрена молба, примесена с моето пробуждащо се любопитство и неопределимо безпокойство да стана свидетел на катастрофата, която очевидно вече бе на път в дълго проточилата се история на гръцко-турската война, ме накараха да се съглася да удължа периода на пребиваването си в Гърция до есента.
Веднага след като здравето на Реймънд беше достатъчно укрепнало, той започна да се готви, за да се присъедини към гръцкия лагер близо до Кешан, известен град, разположен на изток от Хеброс, където Пердита и Клара щяха да останат до очакваната битка. Напуснахме Атина на втори юни. Реймънд се беше съвзел от измършавелия и пребледнял облик на треската. Ако вече не виждах свежия блясък на младостта върху зрялото му лице, ако грижите бяха обсадили челото му