Тони не можа да се сети как да отговори. Само се учуди колко малко го наскърби очевидният край на връзката им. Обърна се и тръгна към вратата.
— Остави ключовете на масичката в антрето — подвикна подир него Френсиз.
Тони не спря. За негово учудване основното чувство, което изпитваше, беше облекчение. Облекчение и внезапен прилив на надежда. От години не го бе обземал такъв оптимизъм.
Понякога на Петра й се искаше Марейке Ван Хаселт да не живееше толкова надалеч. Би било добре, ако тази вечер можеше да седне на бутилка вино с човек, едновременно обективен и запознат с полицейската работа, и да обсъди днешните събития. Тя установи доволно, че Марейке поне беше онлайн. Излязоха от общия чатрум и Петра направо се насочи към въпроса, който я вълнуваше. Беше готова да говори за всичко, което можеше да я отклони от мислите за задънената улица, до която беше стигнала аферата с убийството на Камал.
П.: И така, какво става с убийството?
М.: Много работа и почти никакъв напредък. Прекарах целия ден в университета, разговарях с колеги и студенти на убития, но не открихме дори една улика, която да си струва да се проследи.
П.: Искаш да кажеш, че най-сетне си открила човек, станал жертва на убийство, но обичан от всички?
М.: Много хора не са харесвали Де Гроот, но никой няма и помен от мотив. Човек не убива друг само защото е провалил защитата на дипломната му работа или се е възпротивил на повишението му.
П.: Божичко, колко цивилизовани сте вие, холандците…
М.: Още по-вбесяващо е, че така и не успяхме да намерим бележника, в който е записвал срещите си. Излиза, че имал някакъв бележник, който носел винаги със себе си. Но от него няма и следа.
П.: Вероятно го е взел убиецът, за да прикрие следите.
М.: А ти успя ли да се сетиш какво ти се въртеше в ума, когато ти разказах за Де Гроот?
П.: Сведох нещата до две вероятности, но още не съм получила сведенията за двата случая. Нали знаеш, човек не може да обясни на провинциалистите понятието „спешно“.
М.: В Холандия не съществува нито един документиран случай, който да наподобява и най-отдалечено на убийството на Де Гроот.
П.: Значи продължавате да се лутате в тъмното. Нещо от патоанатомията?
М.: Засега нищо. Много е дразнещо — изпълняваме задължителната процедура, без да имаме и най-бледа представа какво търсим всъщност.
П.: Няма нищо по-трудно от разследването на такъв тип убийство.
М.: Знам. Защо не се опиташ да ме поразсееш? Разкажи как мина денят ти.
П.: Неуспешно. Опитвам се да докажа отрицателно твърдение — една жена твърди, че е била любовница на човек, който междувременно е починал. Само че аз мисля, че двамата дори не са се познавали. Струва ми се, че с помощта на този факт можем да се доберем до ключова фигура от организираната престъпност. Този човек се пази много старателно, винаги е далеч от мръсната работа. Никога не сме имали за какво да го пипнем, и много искам аз да съм тази, която ще го тикне в затвора. Единственият проблем е, че споменатата жена има дете, а нашият човек като че ли го е спипал и скрил някъде, и го използва, за да я изнудва. Така че трябва да намеря и детето.
М.: Някакъв успех?
П: Засега никакъв. Ако детето не се появи утре в училище, ще накарам Плеш да го обяви за национално издирване. Ще представим нещата така, като че ли детето може да е жертва на педофил. Така ще притесним майката, а ще изнервим извънредно много и човека, при когото е детето.
М.: Стига да не ги изнервите до там, че да направят някоя глупост.
П.: Не мисля, че тези хора ще възложат такава задача на човек, който лесно се паникьосва. Ако нещо се случи с детето, нямат вече с какво да притискат майката. Нещо повече, тя би се превърнала в отмъстителна фурия, която иска само да пролее кръвта им.
М.: А какво да кажем за сигурността на майката в случай, че ти успееш да се добереш до детето?
П.: Животът й няма да струва и пукната пара. Това означава, че в момента, в който вземем детето, трябва да извадим майката от затвора и да я скрием на абсолютно сигурно място.
М.: Май наистина си взела случая много присърце.
П.: Страшно много искам да спипам този тип. Освен това се носят слухове, че скоро срещу него ще бъде организирана голяма операция и случаят ще излезе извън нашата компетентност. Така че нямам и много време.
М.: Внимавай. Не е лесно да бъдеш в отлична форма, когато непрекъснато се озърташ, да не би да те настигат. Точно в такива случаи се правят грешки, нали?
П.: Знам. Част от мен съзнава, че няма значение кой ще го прибере, стига операцията да бъде успешна. Но аз съм лакома.
М.: Известно ми е.
П.: Е, какво ще правим по въпроса с моята лакомия?
М.: Мислех, че никога няма да попиташ…
Петра се усмихна. Понякога разстоянията нямаха чак толкова голямо значение.
