— Тадеуш Радецки. Приятелите му го наричат „Таджо“ — каза Морган. — От полски произход, но е роден в Париж, а образованието си е получил в Англия и Германия. В момента живее в огромен апартамент в Берлин. Баба му е била някаква графиня. Синя кръв в изобилие, но баща му бил комарджия, и когато Тадеуш завършил университета, не били останали много пари. Затова решил да стане бизнесмен. По документа притежава верига от процъфтяващи заемни пунктове за видеокасета из цяла Германия. Развъртя се сериозно, след като падна стената, и направи добри пари от изгладнелите за холивудска култура източногерманци.
Карол чакаше. Разбираше, че предстои да чуе още много. Никога не бе намирала смисъл в задаването на излишни въпроси, само за да се наслаждава на собствения си глас. Морган се облегна на стола и сключи ръце зад главата си.
— Разбира се, това не е цялата история. Нашият човек разбрал отрано, че повече пари се правят, ако нарушаваш законите, отколкото ако ги спазваш. Използвал семейни контакти, за да пренася оръжие за воюващите страни, докато се разпадала бившата Югославия. Намерил си доставчици от бившия Съветски съюз — той действал само като посредник. Не си цапал ръцете. Операцията била извънредно успешна за него. Направил страхотни пари, а освен това се сдобил и с първия си помощник, една смъртоносна твар, сърбин на име Дарко Красич.
Част от печалбата от търговията с оръжие Таджо и Дарко инвестирали, за да си осигурят безопасността, и се заели с пренасяне на големи количества наркотици. Винаги внимават да са много далеч от действителната търговия по улиците и си остават чисти, а всъщност прибират парите. През последните години те прибират лъвския пай от печалбите в пренасянето на твърда дрога в централна Германия, а финансират и големи международни сделки, включително пренасяне на хероин във Великобритания. Никой не ги е пипнал, най-вече защото на Дарко му се носи славата, че е абсолютно безмилостен. Пречиш ли му, умираш. При това по много неприятен начин.
Морган се поизправи и даде знак на Карол да продължи да разглежда съдържанието на папката. На следващата снимка се виждаше някаква разпределителна железопътна гара. Вратите на един товарен вагон бяха отворени, и вътре се виждаше купчина човешки трупове.
— Помниш ли случая? — попита той.
Карол кимна.
— Осмина иракски кюрди — бяха открити мъртви в товарен контейнер във Феликстоу. Миналото лято беше, нали?
— Точно така. Разтоварването на ферибота се забавило, и тези нещастници практически се изпържили живи, когато достъпът на въздух в контейнера спрял. Те са жертви на последната търговска инициатива на Тадеуш Радецки. Трудно е да се прецени какво допринася за повече човешки нещастия — дали организираните от него канали за нелегален транспорт на бежанци, или наркотиците, които пренася. Но ние не се интересуваме от броя на новите наркомани, с които трябва да се оправят немските ни колеги благодарение на него. Задачата ни е да прекратим участието му в притока на нелегални емигранти в тази страна — в бройки, които можем да преценим само приблизително.
Карол понечи да премине към следващата снимка в папката.
— Чакай — каза Морган. Тонът му беше категоричен.
Тя отпусна ръка и попита:
— Значи, той е от големите играчи?
— Един от най-големите. Имал е първоначалния капитал, за да прескочи ниските стъпала. Имал е и готова инфраструктура. Ако си успял да подкупиш държавни чиновници, за да не ти пречат да пренасяш дрога, не е необходимо да положиш много повече усилия, за да ги накараш да си затварят очите и пред цели товари човешки отломки. Докарва ги от Китай, Далечния Изток, Балканите и Афганистан. Ако имат пари или дрога, за да си платят пътя, е готов да ги откара, където искат. А повечето от тях искат да дойдат тук.
— Какво става с тях, когато пристигнат? Свързва ли ги с някаква вътрешна организация тук? Или просто ги стоварва и ги оставя да се оправят, както могат?
Морган се усмихна.
— Добър въпрос. Според нас това зависи от парите, които могат да му дадат. Ако си платят, получават документи, а може би дори и работа. Но ако нямат достатъчно пари, ги стоварва някъде, където и без това вече е пълно с хора, търсещи политическо убежище, и те се присъединяват към тълпата.
— Сигурно би било наивно да попитам защо немската полиция не е арестувала Радецки досега?
— По обичайните причини. Липса на доказателства. Както вече казах, той се държи на разстояние. Между него и търговията на улицата има издигнати стени. А веригата видеотеки представлява идеална перачница за пари, с която оправдава солидна част от приходите си. Притежава привидно законен източник на средства, с които може да си позволи да живее на широка нога. Немските колеги от отдела за борба с организираната престъпност следят Красич и Радецки много отдавна, но нито веднъж досега не са успели да намерят нещо компрометиращо. Вероятно съществуват само шепа хора, чиито показания биха могли да свържат Радецки с нещо от споменатата престъпна дейност, а те се страхуват прекалено много, за да проговорят. Сега погледни следващата снимка.
