Вместо това, тъй като не можеше да знае какво я очаква, тя считаше, че е оползотворила добре времето си в университетската библиотека. Научните й интереси бяха ориентирани предимно към психологическия ефект на религиозните убеждения, а скорошното й посещение на Римския музей в Кьолн я бе навело на някои идеи относно въздействието, което въвеждането на римските божества бе имало върху местното население, след като Рим е завоювал тези територии. Интересуваше я и изследването на конфликта между двете религиозни системи, и дали той е имал обратен ефект върху римските завоеватели.
Проучванията й бяха още в зародишен стадий. Необходимо беше да набере достатъчен обем информация, преди да започне да гради теории. Това беше уморителната, досадна част от научния процес — часове, прекарани в прашни архиви, проследяване на хрумвания, които най-често те довеждаха до задънена улица. Бе чувала дори за научни работници, които наистина са се разболявали от забравени болести, инфектирани при ровене из материали, които не са били докосвани в продължение на векове, но засега не й се беше случвало нищо чак толкова драматично.
Обичайните рискове, свързани с работата й, бяха доста по-различни. Маргарете работеше от години с живи хора, интересуваше се от точките, в които се пресичаха действителните им личности и техните религиозни убеждения. Част от работата й налагаше да се опитва да подкопае тези убеждения, и понякога резултатите бяха, меко казано, обезпокоителни. За обектите на опитите й напомнянето, че са дали писменото си съгласие да участват в клиничен експеримент, не представляваше особено успокоение — нерядко й се случваше да става жертва на ожесточени лични нападки. Въпреки професионалната си подготовка Маргарете страдаше от такива конфликтни ситуации, и си признаваше, че изучаването на реакциите на хора, които отдавна са покойници, е далеч по-спокойна работа.
Тя излезе от библиотеката малко след четири следобед, когато установи, че главата започва да я боли от продължително съсредоточаване върху трудноразбираеми материали. Да излезе навън в облачната привечер й се стори истинско блаженство, въпреки че въздухът беше влажен и сигурно всеки момент щеше да завали. Не й се искаше да се прибира по-рано от необходимото в празното си жилище. Още не беше привикнала да живее сама — стаите й се струваха прекалено големи и кънтяха на празно, откакто синът й не беше при нея.
Това, че основната причина за съсипването на брака й се оказа и най-съществен фактор в битката за родителските права върху детето, й се струваше горчива ирония на съдбата. Бившият й у съпруг беше лентяй и хрантутник, който не искаше да работи под предлог, че гледа детето. Нямаше значение, че той не пипваше нищо в къщи и тя беше тази, която готвеше, чистеше и пазаруваше в промеждутъците между работата си и малкото време, което можеше да отдели на Хартмут. Нямаше значение, че тъкмо той се виждаше с любовницата си, докато детето им ходеше на училище. Той се оказа в идеална позиция да настоява, че тъкмо той се е грижел винаги за Хартмут, и че една промяна би се отразила зле на детето. Това не би било толкова лошо, ако тя можеше да повярва, че той постъпва така от любов към детето. Но тя подозираше, че от негова страна това е последен опит да й наложи своята воля.
Затова и не обичаше да се прибира рано у дома. Работеше до късно, ходеше на театър или концерти, на гости, или оставаше до късно в апартамента на приятеля си. Но не само желанието да не се прибира я накара да се упъти тази вечер към центъра на Бремен. Открай време обичаше да се разхожда по тесните калдъръмени улички на Шнор — квартала с облагородени средновековни къщички, обитавани някога от местните рибари, да разглежда витрините на антикварните магазинчета, въпреки че не би мота да си позволи да купи нещо от изложените стоки. Университетът, където работеше и кварталът, в който живееше, не предлагаха особени естетически наслади за окото, но старият град компенсираше този недостиг.
Тя погледна часовника си. Оставаха й два часа до срещата с журналиста от новото електронно издание. Идеята й се стори интересна — а и винаги беше препоръчително да намериш нова трибуна, от която да представиш научната си работа, особено в наши дни, когато това, че си успял да обучиш добре студентите си, не беше критерий за високо професионално ниво. Маргарете обиколи Шнор и накрая тръгна по една от уличките към придошлата Везер, която влачеше бързо кафеникавите си пролетни води. Повървя няколко минути край реката и после зави по най-ексцентричната улица на Бремен — Бьотхерщрасе, която представляваше произволно съчетание на стилове — готика, ар нуво и чисти архитектурни фантазии, плод на въображението на архитектите от двайсетте години на двайсети век, чиито проекти били финансирани от откривателя на безкофеиновото кафе. Маргарете намираше особено забавна представата, че тази толкова колоритна смесица на стилове е била осъществена благодарение на приходите от толкова безцветен продукт.
