— Една бира, ако може — отвърна той, съзнавайки, че тя трябва да му обърне гръб, за да я извади.
И всичко започна отначало. Ръцете и мозъкът му действаха в съвършен синхрон, спазваха утвърдената рутина без объркване и грешки. Той тъкмо се беше навел, за да завърже левия й глезен за крака на масата, когато резкият звук на звънеца го накара да трепне и да се изправи. Въжето се изплъзна от пръстите му. Сърцето му се заблъска в гърдите. Паника се надигаше в гърлото му и заплашваше да го задуши. Пред вратата стоеше някой — само на десетина метра разстояние от него. Някой, който очакваше Маргарете Шилинг да отвори вратата.
Не би могла да има друга уговорка, започна да се убеждава той. Знаеше, че той ще дойде, следователно не би поканила още някого. Сигурно беше някой от търговците, които предлагат стоки от врата на врата, каза си той, налагайки си да запази спокойствие. Или някой от съседите, който бе видял колата й отпред и предполагаше, че тя си е у дома. Сигурно беше така. Нали?
Отново се разнесе звън, този път по-продължителен. Не можеше да реши какво да предприеме. Отстъпи встрани от масата, където лежеше разпъната Маргарете, все още напълно облечена. Ами ако посетителят се окажеше упорит и заобиколеше отзад? Достатъчен щеше да бъде само един поглед през прозореца в ярко осветената кухня. Той затърси ключа на лампата. Тъкмо когато го натискаше, се разнесе друг звук, който го изплаши повече от звънеца. Звукът на ключ, който се превърта в ключалката.
Той се закова на място, с пресъхнала уста, и затърси изход. Външната врата се отвори и се чу мъжки глас:
— Маргарете?
Вратата се затвори и се чуха стъпки, които наближаваха към кухнята.
— Аз съм — каза мъжът.
Той сграбчи един тежък чугунен тиган от печката и се прилепи към стената зад вратата. Вратата се отвори и пред него се очерта висока фигура на мъж, който прекрачи прага и спря. Отвън влизаше достатъчно светлина, за да може новодошлият да забележи проснатата на масата жена.
— Маргарете? — повтори той и посегна към ключа на лампата.
Тиганът се стовари върху тила му и мъжът се свлече на колене като заклан бик. Горната част на тялото му се залюля за миг, после той се строполи по очи.
Хвърли тигана, който издрънча шумно, и запали отново лампата. Натрапникът се търкаляше на пода, от носа му се стичаше струйка кръв. Беше му все едно дали е мъртъв или в безсъзнание, стига само да не му пречеше да си свърши работата докрай. Ритна го яростно в ребрата. Копеле. За какъв се имаше, че се беше осмелил да му обърква плановете?
Той се зае припряно със задачата си. Приключи със завързването, после отлепи рязко лентата от устата й. Налагаше се от време на време да проверява дали мъжът не идва в съзнание и това го бавеше допълнително. Не си направи труд да обяснява на мръсницата защо съдбата й ще послужи за назидание. Тя му беше объркала ритуала, беше му съсипала удоволствието от добре свършената работа, и не заслужаваше да узнае, че това, което трябваше да й се случи, има съвсем основателна причина.
Това, че трябваше да действа прибързано, го раздразни повече, отколкото би предположил. Успя да се справи добре със скалпирането, но все пак работата не беше толкова прецизна, колкото би искал. Ругаеше като истински моряк, докато довършваше работата си в кухнята, забърсваше всички повърхности, до които ръцете му биха могли да се докоснат, и накрая, когато мина покрай непознатия, го ритна за последен път в бъбреците.
Оставаше само папката. Изтича нагоре и започна да оглежда стаите — не искаше да пали лампи, за да не привлече нечие внимание. Първата стая очевидно беше нейната спалня — вътре имаше голямо легло и едната стена беше заета от вграден гардероб. Втората приличаше на детска — на стената имаше окачен плакат на „Вердер“ — Бремен, на масата под прозореца — Плейстейшън.
Най-сетне стигна до задната стая, която беше обзаведена като работен кабинет. Извади едно от чекмеджетата на старинната кантонерка и пъхна вътре папката. Не го интересуваше дали я оставя на точното място. Искаше само да приключи и да излезе от тук, преди нещата да се объркат още повече.
Провери за последен път дали непознатият все още е в безсъзнание, после отвори предпазливо външната врата. Навън цареше спокойствие. Видя един фолксваген пасат, паркиран пред къщата, но за щастие изходът за неговата кола не беше блокиран. Свел глава, той напусна бързо дома на Маргарете Шилинг и влезе в колата.
