Трябваше да открие отговора в новите технологии. Те създаваха огромни възможности да се представяш за друг човек. Вече имаха компютър на борда — голяма част от поръчките и инструкциите им пристигаха по електронен път.
Беше впечатлен от възможностите, които се откриваха за осъществяването на мисията му по този начин. Затова нареди на момчетата да потеглят обратно за Хамбург, даде им едноседмична почивка, купи си лаптоп и се зае да изучава усилено възможностите на интернет и уебдизайна. Регистрира домейн на името „психодиалог.ком“ и създаде уебсайт, на който се рекламираше предстоящата поява на „Психодиалог“ — онлайн списание, посветено на съвременните постижения в областта на експерименталната психология. Беше се нагълтал с достатъчно професионален жаргон от трудовете на собствените си жертви, за да успее да придаде на сайта убедителен вид.
После си поръча визитни картички, които го представяха като Ханс Хохенщайн, главен редактор на „Психодиалог“. Прати по електронната поща на жертвите си писма с покани за среща, на която да поговорят за тяхната работа. Останалото тръгна от само себе си. Един от преподавателите му в компютърния курс, който сам си беше признал, че е бил хакер, му показа как да изпраща съобщения, съдържащи нещо като логическа бомба със закъснител, благодарение на която се самоизтриваха от компютъра на получателя след изтичането на определен период от време. Така успя да заличи и тези дребни потенциални улики.
Тази вечер доктор Маргарете Шилинг щеше да понесе последиците на собствената си суета и жестокост. Провери упътването, което му беше изпратила, наслаждавайки се на доброволния й принос за собственото й унищожение. После потегли.
Тя живееше на една улица в покрайнините на града. Това беше място, където провинцията се беше вкопчила в града с разкривени старчески пръсти — няколко разкривени дървета и проскубана тревица напомняха, че тук някога е имало незастроени пространства. Сега последните останки от природа разделяха новопостроените сгради, за да създават у обитателите им илюзията, че живеят извън града. Те можеха да поглеждат през прозорците към хилавите горички и да си въобразяват, че владеят всичко, което виждат, докъдето поглед стига, да пренебрегват факти, че грозните им квадратни къщи, всяка с по две дневни, три спални, отделна баня и тоалетна и вградена кухня, се повтаряха до безкрайност по улицата като уродлива поредица близнаци. Не разбираше какво ги бе привлякло да живеят тук. Би предпочел малък апартамент в центъра, вместо да живее на просторно, но грозно място. А още по-добре беше да живееш на кораб, в един подвижен свят, който те съпровожда в пътуванията ти, и всеки ден да виждаш през прозорците си нова гледка.
Той подкара бавно колата по улицата. Лампите вече бяха запалени, за да разпръснат мрака на дъждовната вечер. Започна да оглежда номерата на къщите. Домът на Маргарете Шилинг не се отличаваше по нищо от къщите на съседите й. Въпреки че вратите бяха боядисани в различни цветове и пердетата се различаваха по десен, къщите се сливаха в една аморфна маса. Нейната кола беше паркирана пред входа на гаража. Замисли се дали колата му няма да се набие на очи, ако я паркира направо на улицата, докато всички останали коли бяха прибрани в гаражи или поне паркирани във входните алеи на къщите. Забеляза, че зад нейното старичко ауди е останало достатъчно свободно място, затова реши да паркира голфа си там.
Тръгна към входната врата с чанта в ръка. Надяваше се съседите да са заети със собствените си грижи и да не го забележат. Но и да го видеха, надали биха запомнили толкова невзрачен човек. У него забележителна беше душевността, не външността. Позвъни и зачака. Вратата се отвори и на прага застана не много едра жена, средна на ръст. „Мога лесно да я вдигна“, помисли си той доволно. Прошарената й руса коса беше прибрана назад в конска опашка, така че откриваше умореното и угрижено лице. Тушът за мигли беше леко размазан около очите й, като че ли ги беше търкала неволно. Беше облечена в черен панталон и кафяв пуловер от изкуствена материя, който прикриваше очертанията на фигурата й.
— Господин Хохенщайн? — попита тя.
Той кимна.
— Доктор Шилинг, приятно ми е да се запознаем.
Тя отстъпи назад и го покани с жест да влезе.
— Направо — насочи го тя. — Дано нямате нищо против да разговаряме в кухнята — тя е най-удобното място в цялата къща.
Беше се надявал, че ще го покани в кабинета си. Но когато влезе в кухнята, установи, че тя е идеална за целите му. Насред помещението стоеше изподраскана чамова маса — напълно подходяща за предстоящата церемония. По-късно щеше да отиде в кабинета й и да остави каквото трябва в документацията й. Засега кухнята щеше да свърши работа.
Обърна се, когато Маргарете влезе след него, и й се усмихна.
— Уютно място.
— Прекарвам тук по-голямата част от времето — тя мина покрай него и отиде при печката. — Какво да ви предложа? Чай, кафе или нещо по-силно?
Той прецени разстоянията. Хладилникът даваше най-добра възможност.
