— Гребете назад! Назад! — изрева Свери, но ние бяхме заседнали. Червеният кораб не се виждаше, изгубен в утринния здрач и в рядката мъгла, носеща се край острова. Водата бе неподвижна, застинала в повратната точка между най-ниския отлив и началото на прилива. Свери трескаво се взираше в устието на близкия поток, надявайки се нивото да започне да се покачва и да ни освободи, но дотогава оставеше още много време. — Всички зад борда! — изкомандва. — Бутайте!
И ние бутахме. По-точно казано, другите бутаха, докато Финан и аз само се преструвахме, че напрягаме мишци. Беше удивително как след толкова меко и безшумно спиране „Търговец“ бе залепнал толкова здраво. Свери, който още стоеше горе край руля, пръв видя островитяните, тичащи към нас през тръстиките. И което бе още по-обезпокоително, видя червения кораб да прекосява широкия залив. Заплахата идваше от две страни.
— Изхвърляйте товара! — извика тогава.
Решението бе болезнено за него, но все пак беше за предпочитане пред смъртта, и металните слитъци полетяха през борда. Финан и аз вече не можехме да симулираме, защото ако не работехме достатъчно бързо, камшиците заиграваха по раменете ни. Така замина печалбата от цяла година търговия. Дори остриетата за мечове не бяха пощадени. Червеният кораб през цялото време приближаваше и докато опразним трюма, вече се намираше на по-малко от половин километър. Точно тогава „Търговец“ леко помръдна. Приливът вече прииждаше, пенейки се покрай потъналите слитъци.
— Гребете! — дойде нова команда. Островитяните наблюдаваха отстрани, но не смееха да приближат от страх пред добре въоръжените ни преследвачи. Започнахме с мъка да се движим срещу настъпващото течение, а веслата ни загребваха колкото вода, толкова и кал, но Свери крещеше над главите ни да не спираме. Предпочиташе да рискува ново засядане, само и само да се измъкне, и боговете го подкрепиха, защото неусетно се добрахме до изхода и „Търговец“ се разклати върху приливните вълни. Отново бяхме в морето и носът ни пореше повърхността, вдигайки бяла пяна. Екипажът вдигна платното и вятърът ни понесе на север, докато червеният кораб се бореше със същите трудности като нас. Беше се натъкнал на купчината слитъци и понеже имаше по-дълбок кил, му отне дълго време да се измъкне. Дотогава ние вече бяхме далеч, скрити от дъжда, връхлетял от запад.
Свери целуна амулета на шията си. Бе изгубил цяло състояние, но беше богат човек и можеше да си го позволи. И все пак освен богат трябваше да остане и жив, а знаеше, че червеният кораб няма да се откаже от гонитбата. Пътувахме на север покрай брега, а преследвачите ни отново бяха зад нас, но на доста голямо разстояние. Поривите на вятъра и дъжда на моменти ни скриваха от техните погледи и когато бурята се усили, Свери свали платното и обърна курса на запад. Хората му ни зашибаха с камшиците, за да ускорим темпото. Двама от тях дори сами грабнаха веслата, за да можем да изчезнем в тъмнеещия хоризонт, преди врагът да е усетил, че сме сменили посоката. Работата беше убийствена. Съпротивлявахме се на напора на стихиите, а всяко движение предизвикваше в мускулите ми пареща болка, докато не взе да ми се струва, че ще падна от изтощение. Едва дълбоката нощ сложи край на мъките ни. Свери вече не можеше да вижда големите талази, прииждащи откъм запад, затова нареди да спрем гребането и да затъкнем отворите за веслата. Всички се натъркаляхме като мъртъвци, а корабът остана да се носи на произвола на вълните.
Утрото ни завари сами. Все още валеше, а вятърът се бе обърнал от юг, което означаваше почивка за нас, защото можехме да вдигнем платното и да го оставим да ни носи през сивеещите води. Погледнах назад, но от червения кораб нямаше и следа. Бяхме обкръжени само от навъсените облаци и безкрайното море. Дъждът браздеше повърхността му, а чайките се носеха над главите ни като бели петна, надавайки жални писъци. Силният вятър ни тласкаше с такава скорост, че оставяхме подир себе си дълга, разпенена бразда, а Свери се облягаше на руля и пееше от радост, празнувайки бягството си от тайнствения преследвач. А на мен ми се плачеше. Нямах представа чий е червеният кораб, нито кой го управлява, но знаех, че е враг на Свери, а всеки негов враг бе мой приятел. Но поробителят ми беше успял да се спаси. Шансът бе пропуснат.
