Връщането на изток отне много по-малко време, защото попътният вятър ни тласкаше в кърмата, така че отново зимувахме в Ютландия. Треперехме в бараката и слушахме как нощем Свери пъхти в леглото с жена си. Падна сняг, ледът отново скова потока и настъпи 880-та година. Аз вече бях на двайсет и три и знаех, че съм обречен да умра в робски окови, защото Свери бе бдителен, умен и безмилостен.
И тогава дойде червеният кораб.
Всъщност той не беше наистина червен. Повечето кораби се строят от дъб и с остаряването почерняват. Този обаче бе направен от боров материал и когато слънцето го осветяваше косо при изгрев или залез, добиваше цвят на тъмна кръв.
Така бе и когато за пръв път го срещнахме. Същия ден бяхме пуснали „Търговец“ на вода за новия сезон. Вече се свечеряваше, когато той се появи на източния хоризонт — нисък, издължен и строен. Приближаваше към нас под ъгъл, с изпънато мръсносиво платно, през което прозираха подсилващите въжета. Свери видя зверската глава, увенчала носа, реши, че съдът е пиратски, и свърна към добре познатите му крайбрежни скали, където червеният кораб не посмя да ни последва. Придвижвахме се с гребане из плитчините покрай устията на потоци, подплашвайки цели ята патици, а той стоеше на прилично разстояние, без нито за миг да ни губи от поглед. После падна нощта и ние оставихме отлива да ни отнесе обратно в морето. Камшиците заиграха по гърбовете ни, за да ни накарат да гребем по-усърдно. Утрото настъпи хладно и мъгливо, но щом мъглата се вдигна, видяхме, че червеният кораб е изчезнал.
Отивахме в Хайтхабу да товарим стока, но с приближаването на пристанището преследвачът ни се появи отново. Намирахме се откъм наветрената му страна, което улесняваше бягството, но въпреки това той се опита да ни пресече пътя. Имаше поне двайсет чифта гребла и бе много по-бърз от нас, но не успя да ни настигне до мръкване и на другата сутрин отново бяхме сами в открито море.
Свери, който не спираше да кълне и ругае, хвърли руническите си пръчки и те го убедиха да зареже идеята за Хайтхабу. Затова свърнахме към земята на свеите, откъдето натоварихме вълна и боброви кожи. Разменихме ги срещу восъчни свещи и желязна руда и така продължихме да търгуваме, докато пролетта не се изтърколи и не настъпи лятото. През цялото време не видяхме нито веднъж червения кораб и вече започвахме да забравяме за него. Свери реши, че е безопасно да посети Хайтхабу, и слезе на брега да продава товар еленови кожи, само за да се научи, че червеният кораб не е забравил за него. Върна се бързешком, без дори да си прави труда да купува нова стока, и аз го чух да споделя с хората си, че корабът обикалял крайбрежието в търсене на „Търговец“. Бил датски и не търговски, а боен.
— Чий е? — поинтересува се Хака.
— Никой няма представа.
— Как така?
— Откъде, по дяволите, да знам — изръмжа сърдито Свери, но бе достатъчно притеснен, за да хвърли отново руническите пръчки, които го посъветваха час по-скоро да се омита от Хайтхабу. Беше си спечелил враг, без дори да знае кой е. Затова откара „Търговец“ близо до мястото му за зимуване, закотви го и се отправи да носи подаръци. Свери си имаше господар. Почти всички мъже имат господар, който им предоставя защита. Името на неговия бе Хиринг и той притежаваше обширни земи. Всяка есен Свери му плащаше сребро, а в замяна Хиринг покровителстваше него и семейството му. Не знам какво са говорили, защото Хиринг трудно можеше да го опази в открити води, но вероятно му е обещал да разучи чий е червеният кораб и какво иска от него. Междувременно Свери реши да не рискува и отплава далеч в Северно море да търгува със солена херинга. Така за първи път от поробването ми насам се озовах в Британия. Акостирахме в Източна Англия, в устието на една река, чието име така и не разбрах, и натоварихме пухкави овчи кожи за Франкия, които там заменихме срещу железни слитъци — ценен товар, защото франкското желязо се считаше за най-доброто в света. В добавка купихме и сто от качествените им остриета за мечове. Свери както обикновено ругаеше местните за твърдоглавието им, но всъщност той самият бе по-твърдоглав от всеки франк. Дори да бе платил скъпо за стоката, щеше да я продаде на още по-висока печалба у дома.
