Зейдист поклати глава, завладян от спомените за онези часове на мълчание, които бяха последвали. През повечето време двамата с Фюри просто се бяха гледали втренчено. И двамата не бяха в добра форма, но Фюри беше по-силният от тях, въпреки липсващата част от крака му. Той събра изхвърлените на брега дървени отломки и водорасли и стъкми един доста ненадежден сал. Когато слънцето залезе, те го избутаха във водата и се спуснаха по крайбрежната ивица към свободата.
Свобода.
Чу как Бела му казва, че го обича. Искаше му се да закрещи, но вместо това тръгна към Дупката. У него нямаше нищо, което би могъл да й предложи. Беше изпълнен единствено с жажда за отмъщение. Така че бе по-добре да се захване за работа. Щеше да се погрижи всички
А онзи, който я бе отвлякъл и наранил, го очакваше специална смърт. Зи не можеше да даде любов на никого, но заради Бела щеше да впрегне цялата омраза, която носеше, докато последният дъх напуснеше гърдите му.
Фюри запали ръчно свитата цигара и изгледа шестнайсетте флакона лак за коса, строени в редица върху холната масичка на Бъч и Ви.
— Какво ще правите с всичкия този лак? Да не искате да ни обгазите?
Бъч вдигна пластмасовата тръба, в която пробиваше дупка.
— Приспособление за изстрелване на картофи. Голямо забавление.
— Моля?
— Никога ли не си ходил на летен лагер?
— Плетенето на кошници и дърворезбата са за хората. Не се обиждай, но ние учим младежите си на доста по-полезни неща.
— Ха! Не може да се каже, че си живял, ако не си участвал в среднощни лудории. Ето как става — слагаш картофа в този край, пълниш тръбата с лака…
— И го изстрелваш — намеси се Ви от спалнята си. След малко влезе при тях, загърнат в халат, подсушавайки косата си с хавлиена кърпа. — Вдига страхотен шум.
— Страхотен шум — повтори като ехо Бъч.
Фюри погледна към брата.
— Ви, правил ли си го и преди?
— Да, снощи. Обаче приспособлението заяде.
Бъч изруга.
— Картофът беше прекалено голям, сорт „Айдахо“. Днес ще използваме онези с червената кора. Ще бъде наистина страхотно. Разбира се, невинаги успяваме да им дадем желаната траектория…
— Много прилича на голфа — каза Ви и метна кърпата си на един стол. Сложи ръкавицата на дясната си ръка, за да скрие свещените татуировки, които се простираха по дланта и цялата му китка до върха на пръстите. — Искам да кажа, трябва да мислиш за замаха, движението и траекторията…
Бъч закима енергично.
— Да, точно като голфа е. Вятърът играе голяма роля…
— Огромна.
Фюри продължи да пуши, докато те двамата довършваха изреченията, започнати от другия, което продължи още около две минути. След известно време се почувства длъжен да спомене:
— Вие двамата прекарвате
Ви поклати глава и каза на ченгето:
— Фюри никога не е ценял подобен род неща.
— Тогава наша цел ще бъде неговата стая.
— Вярно. Тя има изглед към градината…
— Така няма да ни се наложи да се промъкваме край автомобилите, паркирани във вътрешния двор. Отлично.
Вратата откъм тунела се отвори и тримата обърнаха глави.
На прага стоеше Зейдист… Миризмата на Бела беше буквално полепнала по него. Както и знойният мирис на секс. Макар и по-слабо, долавяха и аромата на осъществената с жена връзка.
Фюри замръзна и всмукна дълбоко от цигарата.
Желанието му да се втурне към къщата и да провери дали тя все още диша, беше неустоимо. Както и да разтрива гърдите си, докато болката в тях не изчезнеше.
Близнакът му току-що бе получил това, за което той копнееше.
— Онзи джип все още ли не е потеглил? — Въпросът на Зи беше отправен към Вишъс.
