Миризмата на омразния мехлем нахлу в ноздрите на роба и той отново втренчи поглед в тавана, без да се интересува от онова, което щеше да последва. Но докато въздействаха на мъжествеността му, в стаята нахлу вълна от емоции. Погледна повторно мъжа, който стоеше до вратата. И смръщи вежди. Воинът протягаше ръка към кинжала си и гледаше Господарката така, сякаш се канеше да я убие…
Другата врата се отвори рязко. Вътре се втурна един от придворните и заговори бързо, изпаднал в паника. После килията се изпълни със стражи, оръжия и гняв. Мъжът, който предвождаше групата, сграбчи грубо Господарката и я зашлеви толкова силно, че тя се удари в каменната стена. След това се спусна към роба с нож в ръка, а той извика, като видя острието да се спуска над лицето му. Изгаряща болка разкъса челото, носа и бузата му. И мракът го обгърна.
Когато дойде в съзнание, висеше, завързан за врата, и тежестта на тялото му го дърпаше надолу и го задушаваше. Умът му се беше събудил отново в мига, в който тялото му бе разбрало, че поема последния си дъх. Жалък опит за спасение, помисли си той.
Боже, не трябваше ли да усеща болка? Чудеше се дали са го полели с вода, защото кожата му бе мокра. После осъзна, че в очите му капе нещо гъсто. Кръв. Къпеше се в собствената си кръв.
А какъв беше целият този шум около него? Звън на мечове и борба?
Едва поемайки си въздух, отвори очи и за част от секундата забрави, че не може да диша. Видя морето. Пред погледа му се разстилаше безкрайният океан. Радостта се възроди в сърцето му за миг, а после недостигът на въздух замъгли зрението му. Клепачите му потрепнаха и той се отпусна безсилен, но благодарен, че е видял океана за последен път, преди да умре. Запита се мимоходом дали Небитието ще прилича поне малко на този огромен хоризонт, на тази необятна шир, едновременно непознаваема и гостоприемна.
В мига, в който пред очите му изплува бяла светлина, натискът върху шията му престана и той почувства някой да подхвърля грубо тялото му. Долови викове и резки движения, а след това го понесоха и той целият се тресеше и подскачаше. Краят и на това усещане беше рязък и неочакван. Агонията и болката го бяха завладели и се бяха просмукали дори в костите му.
Чу два изстрела. И викове на болка, които не излизаха от неговото гърло. Последваха силен рев и порив на вятъра. И ласката на въздуха по гърба му. Падаше…
О, господи, океанът. Обзе го паника. Солта…
