— Знаеш ли, все още те виждам облегнал гръб на стената на пещерата, с разрошена коса и мокри дрехи, изцапан с кръв. Изглеждаше ужасно. — Зи се засмя. Смехът му бе кратък и приличаше на лай. — Сигурен съм, че изглеждах по-добре от теб. Както и да е… Каза, че ако можеш, ще вземеш болката ми.
— Така е.
Настъпи дълго мълчание. После от тялото на Зи полъхна студена вълна и той хвърли поглед през рамо. Черните му очи бяха стъклени, а лицето му бе тъмно като сенките в ада.
— Отдавна мина времето, когато болката ми можеше да бъде облекчена. Но за теб има надежда. Така че вземи жената, която желаеш толкова отчаяно. Вземи я и я убеди, вдъхни й малко здрав разум. Щях да я изхвърля от стаята си, ако можех. Но тя просто не иска да си тръгне.
Зи се отдалечи, а стъпките от тежките му ботуши отекваха в стоманените степи.
Часове по-късно Бела се разхождаше из стаите. Бе прекарала част от нощта с Бет и Мери. Оценяваше приятелството им — то я караше да се чувства добре. Но сега къщата бе тиха и смълчана, защото братята, както и всички останали, си бяха легнали. Само тя и Бу бродеха наоколо, докато денят бавно чезнеше. Котаракът като че ли знаеше, че има нужда от компания.
Беше толкова изтощена, че едва се държеше на краката си. Цялото тяло я болеше заради напрежението. Потрепна, сякаш през нея премина ток, и предположи, че вероятно се разболява, макар да не й беше ясно как бе възможно това. Беше при
„Да. Надявай се.“
Зави зад ъгъла и спря. Беше се върнала в коридора със статуите. Питаше се дали Зейдист не се е прибрал вече в стаята си.
И изпита разочарование, когато отвори вратата и видя, че го няма.
Осъзна, че е като пристрастена към него. Което не беше добре за нея, но пък не бе в състояние да му се противопостави.
— Време е за сън, Бу.
Котаракът измяука, като че ли да потвърди, че се отказва от задълженията си на придружител, и заподскача надолу по коридора, тих като падащ сняг и също толкова изящен.
Бела затвори вратата и точно тогава я обля поредната гореща вълна. Съблече се и отиде да отвори прозореца, но разбира се, щорите бяха спуснати — беше два часът следобед. Отчаяно копнееща да охлади кожата си, тръгна към банята. Само Господ знаеше колко дълго бе стояла под студената струя на душа. Но от това се почувства дори по-зле и когато излезе, усещаше иглички по кожата си и главата й тежеше.
Загърна се в хавлия, отиде до леглото и оправи разбъркайте чаршафи и завивки. Преди да си легне, хвърли поглед към телефона и си помисли, че трябва да се обади на брат си. Трябваше да се срещнат лице в лице, и то скоро, защото благосклонността на Рот нямаше да трае още дълго. А тъй като Рив никога не спеше, щеше да е буден.
През тялото й премина поредната гореща вълна и тя си помисли, че сега не е моментът да говори с брат си. Щеше да изчака падането на нощта и да му се обади, след като си почине. Щеше да си уреди среща с него на някое неутрално обществено място. И да го убеди да се откаже от замисленото.
Седна на ръба на матрака и усети странно напрежение между краката си.
Помисли си, че е заради секса със Зейдист. Беше минало толкова много време, откакто не бе имала връзка с мъж. А единственият й друг любовник не беше така мъжествен. Нито се движеше по същия начин.
Спомни си близостта със Зейдист, изопнатото му и мрачно лице, твърдата му и силна възбуда, напрегнатото му тяло. Ехото от усещанията накара тялото й да затрепери. Отново усети проникването му и я завладяха същите сладко-горчиви чувства.
Смръщи вежди, пусна хавлията на пода и сведе поглед към тялото си. Гърдите й се сториха много по-големи от обикновено, а зърната им — по-тъмнорозови. Дали не беше така заради ласките и целувките на Зейдист? Сигурно.
Изруга, легна и придърпа завивките до брадичката си. Горещината отново обля тялото й и тя реши да се обърне по корем. Разтвори крака. Опита се да се охлади по някакъв начин. Но болката само стана по-силна.
Когато снегът заваля обилно, а светлината на следобеда започна да чезне, О. караше пикапа си по шосе 22. Отиваше на юг. Когато стигна на мястото, спря и погледна У.
— Експлорърът е на сто метра оттук, в посоката, от която дойдохме. Изкарай го от тази проклета гора. След това отиди да купиш продоволствията, от които имаме нужда, и да разбереш датите на онези доставки. Искам да проследиш ябълките, а арсеникът да бъде готов.
— Добре. — У. разкопча колана си. — Но трябва да направиш обръщение към обществото. Обичайно е за първия сред
— Няма значение.
О. погледна през предното стъкло и очите му останаха приковани в монотонно движещите се чистачки и танцуващите снежинки. Сега, когато беше прехвърлил на У. всички тези глупости, свързани с фестивала на зимното слънцестоене, можеше отново да насочи ума си към решаването на главния проблем — как да намери съпругата си.
— Но водачът на
