Пробудена любов полностью

Ви се приближи до компютрите и натисна няколко бутона от клавиатурата.

— Не.

— Покажи ми.

Зейдист отиде при него и наведе глава, а Ви посочи екрана.

— Ето го. Ако излезе на шосето, ще мога да го проследя.

— Знаеш ли как да влезеш в някой от тези джипове, бе да задействаш алармата?

— Моля те. Това е просто автомобил. Ако е все още там след падането на мрака, ще се вмъкнем лесно вътре.

Зи изправи гръб.

— Имам нужда от нов телефон.

Вишъс отвори едно от чекмеджетата на бюрото, извади един апарат и го провери два пъти.

— Готов си. Ще изпратя до всички съобщение с новия ти номер.

— Обади ми се, ако онова нещо помръдне.

Зейдист се обърна с гръб към тях и Фюри за пореден път всмукна дълбоко от цигарата, след което задържа въздуха в дробовете си. Вратата към тунела се затвори тежко.

Без дори да съзнава какво прави, Фюри изгаси фаса и се втурна след близнака си.

Навлязъл вече в тунела, Зи се закова на място, чувайки нечии стъпки зад себе си. Обърна се и светлината очерта ясно хлътналите му скули, линията на брадичката му и белега.

— Какво? — попита той и дълбокият му глас отекна. После смръщи вежди. — Нека позная. Става въпрос за Бела.

Фюри спря.

— Може би.

— Със сигурност. — Зи прикова очи в пода на тунела. — Усещаш миризмата й по мен, нали?

В настанилата се между тях продължителна тишина Фюри отчаяно искаше да има цигара червен дим между устните си.

— Просто трябва да знам… дали е добре след… секса с теб.

Зи скръсти ръце на гърдите си.

— Да. И не се тревожи — няма да пожелае да направи това отново.

О, господи.

— Защо?

— Накарах я… — Изкривените му устни изтъняха съвсем. — Както и да е.

— Какво? Какво си й направил?

— Накарах я да ме нарани. — Фюри потръпна, а Зи се засмя.

Смехът му бе нисък, гърлен и изпълнен с тъга.

— Да, няма нужда да се проявяваш като закрилник. Тя няма да се доближи до мен втори път.

— Как… Какво стана?

— Хм, нужно ли е да изброявам всички причини, за да не водим този разговор?

Изведнъж, без никакво предупреждение, Зи прикова очи в лицето на Фюри. Силата на погледа му бе изненадваща, защото рядко гледаше някого право в очите.

— Горе главата, братко. Знам какви са чувствата ти към нея и… се надявам, че когато страстите се поохладят малко, ще можеш… да бъдеш с нея.

„Той луд ли е?“, запита се Фюри.

— И как ще стане това, Зи? Ти си обвързан с нея.

Зейдист потърка ниско остриганата си глава.

— Всъщност, не.

— Глупости.

— Това няма значение. Скоро тя ще излезе от посттравматичния шок и ще пожелае истински партньор.

Фюри поклати глава, защото знаеше много добре, че обвързаните мъже от тяхната раса никога не се отказват от чувствата, които изпитват към любимите си. Не и докато не умрат.

— Ти си луд. Как можеш да кажеш, че искаш да съм с нея? Това ще те убие.

Изражението на Зи се смени и брат му се стъписа от болката, изписана на лицето му.

„Каква мъка!“, помисли си Фюри. Не бе възможно да съществува такава дълбока тъга.

И тогава близнакът му се спусна към него… Фюри се приготви за… Господи, нямаше никаква представа какво се приближава към него.

Зи вдигна ръка, но жестът му не беше породен от гняв. Фюри усети дланта му да го докосва леко по лицето. Не можеше да си спомни кога за последен път Зи е проявявал нежност към него. Или кога въобще го е докосвал.

Палецът на Зи галеше гладката му буза, а гласът му беше тих и гърлен.

— Ти си мъжът, който можех да бъда. Възможностите, които съм имал и изгубил. Ти си честта, силата и нежността, от които тя се нуждае. Ще се грижиш за нея. Искам да се грижиш за нея. — Отпусна ръка. — Ще й бъдеш добър съпруг. Ако ти си неин хелрен, тя ще може да ходи с вдигната глава. Ще се гордее, ако я виждат с теб. Ще бъде недосегаема за обществото. Глимера няма да могат да я докоснат.

Фюри почувства как инстинктивно се поддава на изкушението и то го изпълва. Но какво щеше да стане с близнака му?

— О, господи… Зи. Как можеш да преглътнеш мисълта, че тя ще бъде с мен?

Нежността на брат му веднага се стопи.

— Болката ще е същата, независимо дали си ти, или някой друг. Но аз съм свикнал с болката. — Устните на Зи се извиха в ехидна усмивка. — За мен болката е нещо познато, братко.

Фюри се замисли за това, как Бела бе отказала вената му.

— Не мислиш ли, че и тя има право на глас?

— Тя ще види предупредителната светлина. Не е глупава. Ни най-малко. — Зи се обърна и отново закрачи. После спря и каза, без да се обърне: — Има и друга причина, поради която искам да я вземеш ти.

— А тя поне разумна ли е?

— Трябва да бъдеш щастлив. — Фюри спря да диша, докато Зейдист продължаваше да говори тихо: — Твоят живот е безрадостен. И винаги е бил такъв. Бела ще се грижи за теб и… Ще ти бъде добре. Искам това за теб.

Преди Фюри да е успял да каже нещо, Зи го прекъсна.

— Помниш ли онази пещера, в която стояхме, след като ме измъкна от килията? Двамата седяхме и чакахме слънцето да залезе.

— Да — отговори тихо Фюри и измери с поглед гърба на близнака си.

— Там миришеше като в ада. Помниш ли гниещата риба?

— Помня всичко.