Той само поклати глава. Бела отиде при него и го обърна с лице към себе си. Виждаше възбудата му през тънката материя на шортите — тя пулсираше и бе болезнено твърда. Всъщност изглеждаше така, сякаш цялото тяло го болеше.
— Позволи ми да те облекча — каза и протегна ръка към него. Той заотстъпва, докато гърбът му не опря в покритата с мрамор стена между душа и умивалника.
— Не, недей… Бела…
Тя придърпа халата си и понечи да коленичи пред него.
— Не! — Той я хвана и я повдигна. Погледите им се срещнаха.
— Позволи ми да направя това за теб. — И протегна ръка към връзките на шортите му.
Той сграбчи китките й и ги стисна толкова силно, че й причини болка.
— Искам да го направя, Зейдист — каза Бела ожесточено. — Позволи ми да се погрижа за теб.
Настъпи поредната дълга тишина, по време на която тя преценяваше смесицата от тъга, копнеж и страх в очите му. Полазиха я студени тръпки. Не можеше да повярва на обяснението, което логиката й поднасяше, но имаше чувството, че никога досега не си е позволявал да стигне до оргазъм. Или пък може би заключенията й бяха прибързани?
Нямаше да го пита. Беше готов да избяга всеки момент и щеше да го направи, ако тя кажеше или направеше нещо погрешно.
— Няма да те нараня, Зейдист. Ще те оставя да контролираш ситуацията. Ще спрем, ако не се чувстваш добре. Можеш да ми имаш доверие.
Мина доста време, преди хватката, в която стискаше китките й, да се отпусне. След това освободи ръцете й и колебливо придърпа шортите надолу.
Възбудата му беше така огромна, че изпълни пространството между тях. Когато го обгърна с длани, той нададе дълбок стон и отметна глава назад. Господи, бе твърд като желязо, а кожата му бе мека и нежна като устните й.
— Ти си…
— Шшш, тихо — прекъсна я той. — Не… говори. Не мога… Не говори.
Започна да се движи между дланите й. Отначало бавно, а после по-настоятелно. Взе лицето й в ръце и я целуна, а тялото му забушува в свой собствен ритъм. Сякаш бе полудял, бедрата му се повдигаха все по-високо и по-високо. И бе така красив, докато се движеше в този древен мъжки порив за освобождение. По-бързо… по-бързо… Напред и назад…
Напрягаше се, вените на врата му едва не пробиха кожата, тялото му плувна в пот. Но не можеше да стигне до края.
Спря задъхан.
— Няма да се получи.
— Просто се отпусни. И ще се случи…
— Не. Имам нужда… — Хвана едната й ръка и я постави върху торбичката под огромната възбуда. — Стисни. Стисни силно.
Бела вдигна поглед към лицето му.
— Какво? Не искам да те нараня…
Той хвана дланта й като в менгеме, притисна я към най-нежното си място докато не извика от болка. След това допря другата й ръка до ерекцията си.
Тя се съпротивляваше, искаше да сложи край на болката, която сам си причиняваше, но той вече бе подновил движенията. И колкото повече тя се опитваше да се отдръпне, толкова повече той притискаше ръката й към онова чувствително свое място. Бела беше отворила широко очи и не мигаше, ужасена от болката и агонията…
Зейдист извика оглушително. Звукът отекна от покритите с мрамор стени и тя изпита страх, че всички в къщата са чули. След това усети мощните вълни на оргазма му и горещите пулсации навлажниха ръката й и предната част на халата й.
Той се отпусна на раменете й и огромното му тяло едва не я събори. Дишаше тежко, мускулите му трептяха, огромното му тяло се тресеше като последица от преживяния шок. Освободи дланта й, която бе буквално залепнала за тестисите му.
Бела се беше вкочанила. Между тях двамата току-що се бе зародило нещо грозно, някакво сексуално зло, което не правеше разлика между удоволствие и болка. И тъй като това я караше да се чувства жестока, искаше да бъде далеч от него. Искаше да избяга от мисълта, че го е наранила, защото я бе принудил и че така бе достигнал до оргазъм.
Но после долови риданието му. Или поне така й се стори.
Сдържа дъха си и се ослуша. И отново чу тихия звук. Раменете й се разтресоха.
О, мили боже. Той плачеше…
Прегърна го, опита се да вдигне глава и да го целуне, но той не й позволи. Притисна я към себе си и зарови лице в косите й. А тя го залюля. Успокояваше го и се преструваше, че не чува риданията му. Накрая той се отдръпна и изтри лицето си с длани. Не се осмели да срещне погледа й. Протегна ръка и пусна струята на душа.
С бързо движение свали халата от тялото й, сгъна го и го хвърли в коша за боклук.
— Чакай, харесвах този халат…
— Ще ти купя нов.
Дръпна я под струята. Бела се опита да се съпротивлява, но той лесно я взе на ръце и я занесе под душа. Започна да сапунисва ръцете й с неприкрита паника.
— Престани, Зейдист. — Опита се да се отдръпне, но той я задържа. — Не съм мръсна… Зейдист,
Той затвори очи.
— Моля те… Трябва да го направя. Не мога да те оставя така… Покрита с онова нещо.
— Зейдист! — сряза го тя. — Погледни ме. — Той се подчини и тя каза: — Това не е необходимо.
— Не знам какво друго да направя.
— Върни се в леглото с мен. — Спря водата. — Прегърни ме. Позволи ми да те прегърна. Това е единственото, което трябва да направим.
