— Ти? — Елена реагираше бавно. — Искаш да кажеш, че ти си дала омайното биле на Рок, за да се влюби в Дасил, а после… — И внезапно осъзна истината. — Дасил се е изпречила помежду ви и е заела твоето място, а ти си дала отварата за забрава на Рок. Така ли е?
Анаид отвърна чисто и просто с едно кимване:
— Така беше.
Елена започна да си скубе косите.
— Но защо, Анаид? Защо?
В своя защита Анаид съвсем честно и смирено изложи доводите си, за да се оправдае:
— Вие първи му дадохте от отварата за забрава, за да забрави за мен, нали? Или отричате?
Елена се сконфузи.
— Решението не беше прибързана недомислица. Разисквахме го на съвет. Селене повдигна въпроса. Сега пред теб стои отговорна задача. За да изпълниш мисията си, трябва да се съсредоточиш и да дадеш всичко от себе си.
Анаид възрази и пак изтъкна своя довод:
— Не мога да го направя, ако Рок ме забрави.
Елена се отчая. Не беше нито времето, нито мястото да спори с влюбено момиче. Състоянието на сина й беше изключително сериозно.
— Кажи ми точно какво заклинание направи и какви бяха съставките и количественото им съотношение в отварата за забрава.
Анаид се затрудни. Кристине го беше приготвила и не можеше да каже със сигурност.
— Не си спомням.
— Съставките и съотношението са определящи! — Елена започна да губи търпение.
— Определящи за какво?
— За да се противодейства и да се неутрализира ефектът. Да не си прекалила с дозата?
— Май да.
Елена не я укори.
— Да, случва се. Тогава отварата предизвиква парализа. Хайде, опитай се да си спомниш.
Анаид беше поставена в доста конфузна ситуация. Нямаше как да признае, че Кристине е взела активно участие.
— Не мога.
— Свръхдозата може да блокира мозъчната дейност! Задължително трябва да приготвим противоотрова. Мисли бързо, Анаид, и ми кажи рецептата. Карен чака да й я дадем.
Анаид се уплаши.
— Но аз наистина не я знам.
— Как така? Не я ли приготви ти?
Анаид отрече да я е правила тя, но не назова имена. Бяха я спипали, че крие истината, и се чувстваше виновна. Трябваше да стори нещо, да помогне, да се намеси.
— Скиптърът! — възкликна внезапно, намерила спасение. — Скиптърът ще направи магия и ще спаси Рок. — И произнесе тайнствените слова: —
Елена се отдръпна от нея ужасена.
— Не мога да те позная, Анаид.
Скиптърът се появи в ръката на Анаид и пасна идеално в дланта й, от която струеше лъчисто сияние.
— Виждаш ли го? — обнадеждена рече тя. — Мога да спася Рок. Мога да направя заклинание за връщане към живота и да го изтръгна от ноктите на смъртта.
Елена пристъпи към нея, неумолима и решителна.
— Не си го и помисляй дори! Чуваш ли ме? Да не си посмяла! Предпочитам синът ми да умре, отколкото избраницата да ни предаде.
— Това не е предателство — защитаваше се Анаид.
Елена обаче вече беше навързала нещата и открито я обвини:
— Преминала си на страната на Селене и си се съюзила с жените Одиш.
Анаид замъча, търсеше нещо в свое оправдание, а в този кратък миг на тишина съмненията на Елена се затвърдиха.
— Те бяха, нали? Одишките са приготвили отварата за сина ми! — извика тя.
— Но… — взе да заеква Анаид, здравата уплашена от неоспоримостта на сериозното обвинение.
Нещата никога не са само черни или бели. Тя самата не е изцяло добра, нито изцяло лоша, не е чиста Одиш, нито Омар. Всичко бе нюансирано, макар че точно сега Елена го виждаше в черни краски.
— Това си е чисто предателство.
Анаид беше сломена.
— Не говори така, Елена. Моля те, недей.
На Дасил й стана мъчно за Анаид.
— Не си права, Елена. Анаид обеща да дойде с мен, за да изпълни мисията си на избраница. Желаеше единствено да си върне любовта на Рок.
Елена не можеше да се съгласи с Дасил, не и когато животът на сина й беше в опасност, а мисията на избраницата бе застрашена от провал.
— Стига, Дасил! Това ще го обясниш пред Съвета на магьосниците, пред който ще бъдеш порицана. Сега разговарям с Анаид. — И се обърна властно към нея: — Дай ми скиптъра.
Анаид го скри зад гърба си. Направи го инстинктивно.
— Защо? Какво възнамеряваш да правиш с него?
— За момента — да те освободя от опасността. Скиптърът те владее. Подчинява те. Не го ли осъзнаваш?
Анаид се помъчи да вникне в смисъла на думите й. Беше права. Наистина не беше възможно да се е променила толкова просто така, от само себе си. Беше станало под въздействието на скиптъра. Спомни си как леля й Криселда я учеше да долавя разликите между „гледам" и „виждам". Съсредоточи се максимално, за да се види каква е била, преди да притежава скиптъра, и след това. И наистина се ВИДЯ обладана от желанието за притежание. Беше само миг на просветление, след което бързо реагира, определяйки решително вътрешното си убеждение.
Почувства се като истинска вълчица, Омар, потомка на клана Цинулис, и съзря пред себе си матриаршата на клана на вълчицата, която изискваше от нея подчинение. И се примири.
— Ето, вземи го — подаде на Елена скиптъра.
