Тя щеше да е по корем, вързана за ръцете и коленете. Прекрасната ù коса щеше да пада по елегантния ù гръб и той щеше да я сграбчи и да я дръпне. Гърбът ù щеше да се извие. Устните ù щяха да се разтворят задъхано от удоволствие и болка. Той щеше да забива острието навътре, после щеше да го изтегля навън, а „ножницата“ ù щеше да е гореща и влажна. Стегната. Да, тя щеше да е по-стегната от умрук.
„Когато най-после имам Ашлин в леглото си, ще бъда нежен. Помниш ли?“
Тази мисъл беше пренебрегната. Тя щеше да моли за още и той щеше да ù го даде. Той щеше…
– Това става досадно. – Аерон го блъсна силно, забивайки го в стената. – Дишаш тежко, потиш се и очите ти започват да блестят с червен огън. Ще изригнеш ли, Насилие?
Картината – Ашлин гола и възбудена, изчезна и това вбеси духа, който се опита да скочи през кожата на Мадокс и да нападне. Мадокс откри, че също ръмжи, жадувайки да я зърне още веднъж, като си я представи.
– Успокой се, Мадокс! – спокойният глас на Лушън проби мъглата. – Продължавай така и ще трябва да те оковем. Кой ще защитава Ашлин тогава, а?
Кръвта му се смрази, отрезвявайки го. Те щяха да го направят, знаеше го, а той не можеше да им позволи да го оковат. Не през деня. През нощта, да. Той беше заплаха тогава и нямаше друг начин. „Аз съм заплаха и сега.“ Той едва долавяше собствената си същност и ако се наложеше да го вържат, щеше да бъде равносилно на това да спре да се опитва да бъде нещо друго, освен демон и да признае поражението си.
Всички мъже го гледаха втренчено, забеляза той.
– Съжалявам – измърмори той. Нещо не му беше наред. Този танц с духа беше напълно абсурден. Още по-лошо – беше срамен. Обикновено се бореха, но не така.
Може би се нуждаеше от повече време във фитнеса. Или от още един рунд с Аерон.
– Добре ли си? – попита го Лушън. Колко пъти щеше да бъде принуден да го пита днес?
Мадокс му кимна отсечено.
Лушън стисна ръце зад гърба си и огледа всеки от мъжете.
– След като решихме този проблем, да обсъдим причината, поради която ви доведох тук!
– Нека обсъдим причината, поради която доведе жените тук – намеси се Парис, – вместо да ги оставиш в града. Да, Аерон има да върши работа, но това не обяснява…
– Жените са тук, защото не искахме да напускат Буда и по този начин да принудят Аерон да ги последва – каза Лушън, прекъсвайки го. – А аз исках вие да ги видите, за да не ги убиете, ако ги хванете да се мотаят из крепостта. Ако успеят да се освободят, просто ги доведете в стаята ми и ги заключете вътре! Не говорете с тях! Не ги наранявайте! Докато не открием как да освободим Аерон от това деяние, жените са наши неволни гости. Съгласни ли сте?
Мъжете кимнаха един по един. Какво друго можеха да направят?
– Засега ги оставете на мен и се отпуснете! Починете! Вършете обичайните си неща! Сигурен съм, че скоро ще бъдете необходими.
– Аз например планирам да се напия до забрава. – Аерон прокара ръка по лицето си. – Жени в къщата – промърмори, докато се отдалечаваше. – Защо не поканим целия град за купон?
– Един купон би бил забавен – каза Торин, отново развеселен. – Може да ми помогне да забравя тази мъжка връзка. – После и той изчезна.
Рейес не каза и дума. Само извади един нож и забърза по коридора, без да оставя съмнение какво планира да прави. Мадокс би му предложил той да го реже, да го бичува или да го бие, за да спести на Рейес агонията от самонараняването, но беше му предлагал и преди и отговорът винаги беше рязко не.
Той не можеше да разбере потребността му да се наранява сам. Но явно да бъде в тежест на другите, караше Рейес да се чувства почти толкова зле, колкото и това, че е обладан от демона си. Всички те имаха своите демони (буквално) и Рейес не искаше да прави нещата по-лоши за никой от тях.
В този момент обаче Мадокс щеше да приветства разсейването.
– Ще ви видя по-късно, загубеняци – каза Парис. – Връщам се в града. – Фини бръчици от напрежение се образуваха около очите му. Очи, които сега бяха станали матовосини и вече не блестяха от удоволствие. – Не съм имал жена снощи, нито пък тази сутрин. Всичко това… – той махна с ръка към вратата – преебава програмата ми.
– Върви! – каза му Лушън.
Воинът се поколеба и погледна към вратата. Облиза устни.
– Освен, разбира се, ако не ме пуснеш в стаята си.
– Върви! – махна му Лушън нетърпеливо.
– Те губят. – Парис сви рамене и изчезна зад ъгъла.
Мадокс знаеше, че трябва да предложи да пази жените. Все пак вероятно той беше причината те да са тук. Но се нуждаеше да види Ашлин. Не, не се нуждаеше. Искаше. По-добре. Той не се
Но след като не знаеше какво е следващото, което ще направят Титаните, той не искаше да губи повече време. Щеше да отиде при Ашлин, въпреки че не беше подчинил напълно демона. Освен това, може би никога нямаше да е спокоен, когато ставаше дума за тази жена. И беше по-добре да прави каквото иска с нея сега, преди да бъде принуден да… дори не искаше да мисли за това.
– Лушън… – започна той.
