— Роднини са, нали така? И ти имаш застраховка. Ако умреш, забогатявам. — Тя го млясна лекичко по темето. — Хайде де, време ти е. Цял живот само ми обещаваш разни хубави неща. Дано да забогатея, като се гътнеш.
Двамата избухнаха в смях и се прегърнаха.
— Фиск не обели и дума за застраховката. Нали разбираш, това е класически мотив за убийство.
— Може пък да не е знаел.
— Може би — съгласи се Чандлър. — Маккена обаче ми разви цяла теория. Фиск бил застрелял брат си заради парите, накарал една служителка от съда да му помага, защото си падала по него, а после решил да ни обърка, като се намеси в разследването и тъй нататък. Дори бил излъгал за човека, дето се вмъкнал в апартамента на брат му. Трябва да призная, че поне на пръв поглед ми се стори много убедително.
— Значи Джон Фиск е бил в апартамента на брат си?
— Аха. Твърди, че някакъв тип го цапардосал там и избягал. А всъщност може да е откраднал от апартамента нещо, което доказва връзката му с убийството.
— Добре де, щом Джон Фиск е бил в апартамента на брат си, щом е измислил онзи човек и е знаел за застраховката, защо не е претърсил, та да намери полицата? Защо е оставил да я намерите вие и да го заподозрете?
Чандлър се изблещи насреща й.
— Буфърд, добре ли си?
— Дявол да го вземе, сладурче, мислех си, че в тая къща аз съм детективът. Как можах да не се сетя?
— Защото си претоварен и никой не ти оценява труда, това е. — Хуанита стана и му протегна ръка. — Но ако побързаш да дойдеш горе, аз ще те оценя както заслужаваш. Остави тук чувствителните си части и докарай само останалото.
И тя го изгледа с натежали клепачи — Чандлър отдавна знаеше, че това не е знак за сънливост.
Той бързо скочи, хвана я за ръка и двамата тръгнаха по стъпалата.
Докато джипът летеше по пътя, Тремейн оглеждаше пътниците във всяка задмината кола.
— И това ако е късмет — изпъшка Рейфийлд. — Изтървали сме ги за броени минути.
Без да му обръща внимание, Тремейн се взираше в колата отпред. Тъкмо когато я задминаваха, лампичката в купето се включи и освети двамата вътре. Човекът на задната седалка разгъваше карта.
Както ги гледаше, Тремейн изведнъж натисна спирачките, рязко зави наляво и навлезе в отсрещното платно. Колата заподскача в тревясалата канавка, сетне гумите отново захапаха асфалта и джипът се понесе обратно към кантората на Райдър.
Рейфийлд сграбчи Тремейн за рамото.
— Какво правиш?
— Преметнаха ни. Онези двамата. Историята им беше чиста лъжа.
— Откъде знаеш?
— Лампата в тоалетната.
— Лампата ли? Какво общо има тя?
— Не светеше. Кучката е стояла вътре на тъмно. Сетих се, когато видях как светнаха лампата в оная кола. Изпод вратата на тоалетната не прозираше светлина. А като излезе, тя не щракна ключа, защото вътре и без това си е било тъмно. Не е ходила да пикае. Стояла е вътре на тъмно. Сещаш ли се защо?
Рейфийлд пребледня.
— Защото с нея са били Хармс и брат му. — Докато се обръщаше напред, му хрумна още нещо. — Онзи тип рече, че името му било Джон Майкълс. Дали не е Джон Фиск?
— А онази е Сара Еванс. Това си мисля. Най-добре да се свържеш с другите и да им кажеш какво е станало.
Рейфийлд посегна към клетъчния телефон.
— Вече изтървахме Хармс.
— Не, не сме.
— Как ще го хванем, по дяволите?
Разчитайки на трийсетте си години военен опит, Тремейн обмисли какво би сторил противникът при тези обстоятелства.
— Фиск каза, че ги видял да се качват в кола. Обратното е камион или камионетка. Каза, че колата била стара. Обратното е нова камионетка. Казва, че потеглили на север, значи тръгваме на юг. Имат само пет минути преднина. Ще ги настигнем.
— От все сърце се надявам да си прав. Ако са били в кантората на Райдър…
Рейфийлд не довърши и тревожно се загледа напред през стъклото. Тремейн се озърна към него.
— Това би означавало, че братята Хармс не бягат. Търсили са нещо от Райдър. И сто на сто няма да е нещо приятно за нас. — Той кимна към телефона. — Хайде, обади се. Ние поемаме Хармс и брат му. Те трябва да се справят с Фиск и жената.
Поради особената важност на случая ФБР предложи своята лаборатория за анализ на намерения куршум. След сравняване с образци от тъканите на мъртвия Майкъл Фиск бе доказано, че куршумът е минал през мозъка му. Беше деветмилиметров, от типа, който обикновено използват полицейските служители.
Снабден с тази информация, агент Маккена седна пред един компютърен терминал в Хувър Билдинг и подаде спешно запитване до щатската полиция на Вирджиния. След няколко минути получи отговора. Джон Фиск притежаваше деветмилиметров пистолет „Зиг Зауер“, регистриран на негово име още преди да напусне полицията. Маккена незабавно изтича към колата си. Два часа по-късно той отби от магистрала 95 и подкара по мрачните улици в центъра на Ричмънд. Колата му изтрополи по стария и неравен паваж на Шокоу Слип. За паркиране избра уединено местенце близо до старата железопътна гара.
