Манекенът завря перфектното си лице в това на Бъч.

(стр. 132)

- На твое място щях да внимавам какво говоря.

- Защо да си правя труда, като ти внимаваш вместо мен. Е,

- Имаш ли кабелна? - Тор посочи с глава към телевизора.

какво, няма ли да ме целунеш?

Тя му подхвърли дистанционното.

Типът нададе ужасен рев. Бъч не беше чувал подобно нещо

- Имам, разбира се. Доколкото си спомням, тази вечер има

никога през живота си.

маратон на „Годзила" по Ти Би Ес.

- Добре, добре - каза този, който изглеждаше най-нормален,

- Страхотно - каза вампирът и изпъна краката си напред. -

и пристъпи напред. - Остави го, Рейдж. Хайде. Успокой се.

Аз съм на страната на чудовището.

Мина минута, преди манекенът да го пусне.

Тя му се усмихна.

- Точно така. Сега всичко е наред - каза господин Нормален

- Аз също.

и потупа своя побратим по гърба. После се обърна към Бъч. -

(стр. 163)

Направи си услуга и млъкни, по дяволите.

Бъч повдигна рамене.

- Блондина не може да си свали ръцете от мен. Не съм ви­

- Оставих ти аспирин и чаша вода до телефона. Реших, че

новен аз.

няма да успееш да стигнеш до кафеварката. Глътни три хапчета,

изключи телефона и поспи. Ако изскочи нещо интересно, ще

Манекенът се нахвърли отново върху Бъч. Господин Норма­

дойда да те взема.

лен завъртя очи, но този път не го спря.

- Обичам те, сладурче.

Първото кроше се стовари върху челюстта на Бъч и главата

му отскочи на една страна. Усетил болката, Бъч даде воля на

- Тогава ми купи палто от норка и обици за годишнината.

гнева си. Страхът за Бет, накитилата омраза към тези отрепки

- Имаш ги.

и притесненията покрай работата му изригнаха навън. Той се

(стр. 164)

нахвърли на по-едрия мъж и го повали на пода.

Мъжът се изненада, защото не очакваше, че противникът му

Една ръка, тежка като наковалня, се стовари върху рамото му.

е толкова бърз и силен. Бъч се възползва от колебанието му,

- Какво ще кажеш да останеш за вечеря?

улучи Блондина в устата и след това го сграбчи за гърлото.

Бъч вдигна поглед. Видя мъж с бейзболна шапка и някакви

Секунда по-късно Бъч лежеше проснат на земята, а мъжът

белези - може би татуировка? - по лицето.

седеше върху гърдите му като паркирана кола.

Сграбчи с ръка лицето на Бъч и го стисна така, че той остана

без дъх. Бореше се за всяка глътка въздух.

326

Д Ж . P. У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

327

- Може би ще намеря жена ти и ще я изчукам няколко пъти -

Икономът се усмихна, сякаш развълнуван от тези думи.

каза противникът на Бъч. - Какво ще кажеш?

- Ако ще убивате този човек, ще бъдете ли така любезни да

- Нямам жена.

го направите в задния двор?

- Тогава ще се позабавлявам с приятелката ти.

- Няма проблем - каза господин Нормален и налапа още

Бъч успя да си поеме дъх.

една палачинка. - По дяволите, Рейдж, прав си. Страхотни са.

- Нямам и приятелка.

(стр. 249-250)

- Щом жените не си падат по теб, защо реши, че аз си падам?

- Исках да те ядосам.

Необикновените електриковосини очи се присвиха.

- И какво направи с лесъра? - попита мъжки глас.

Сигурно е с контактни лещи, помисли си Бъч. Невъзможно е

- Запалих цигарата му с рязаната пушка - отговори му друг

човек да има такива очи.

мъж. - Не слезе за закуска, загряваш ли?

- И защо искаше да ме ядосаш? - попита Блондина.

(стр. 270)

- Ако те бях нападнал пръв - Бъч вкара още малко въздух в

белите си дробове, - твоите момчета нямаше да ни оставят да се

бием. Щяха да ме убият, преди да мога да ти фрасна един.

- Тор, успокой се. Аз съм жена, плача на сватби. Влиза в

Блондина поотпусна хватката си и се разсмя. Взе му порт­

работната ми характеристика.

фейла, ключовете и мобилния телефон.

(стр. 312)

- Ей, да знаете, че май харесвам този глупак - провлечено

каза той.

Някой се прокашля, опитвайки се да привлече вниманието.

- За щастие няма да ти се наложи. А сега ми отговори на

Блондина скочи на крака и Бъч се обърна задъхан.

един въпрос. Каква е вашата дума за съпруг?

Когато вдигна поглед нагоре, беше убеден, че халюцинира.

- Хелрен. Краткият вариант е хел*.

В хола стоеше дребен възрастен човек, облечен с ливрея.

Тя се засмя тихо.

Държеше сребърен поднос.

- Голям майтап. (стр. 329)

- Извинете ме, господа. Вечерята ще бъде сервирана след

около петнайсет минути.

- Ей, това да не са спаначените палачинки, които толкова

Рейдж кимна.

много обичам? - попита Блондина и посегна към подноса.

- Мястото е достатъчно голямо. Можем да живеем всички

- Да, сър.

заедно, без да се избием.

- При това съвсем топли.

- Това зависи повече от устата ти, отколкото от етажното

Другите мъже наобиколиха иконома и изпразниха подноса,

разпределение - отбеляза Фюри с усмивка.

използвайки коктейлни салфетки. Като че ли не искаха нищо да

(стр. 367)

падне на пода.

Какво е това, за бога?

- Мога ли да ви помоля за една услуга? - запита икономът.

- Да - каза Рейдж. - Единственото, което искам, е една

Господин Нормален кимна енергично.

свястна жена. Но предполагам, че докато я намеря, ще трябва

- Донеси ни още един поднос от тези и ще убием когото по­

да се задоволя с количеството вместо с качеството. Животът е

искаш.

адски гаден, нали?

(стр. 370)

Да, всъщност този тип все пак не беше съвсем нормален.

Изглежда такъв само в сравнение с другите.

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги