- Повдигни си главата, по дяволите. - Фюри изпъна врат. Зи

Изведнъж Бъч почувства, че е прекалено уморен, за да спо­

плъзна ръката си под него и го прегърна с другата. И двамата

ри. Докато и последната капчица сила се отцеждаше от тялото

замръзнаха в това неестествено за тях положение. - Знаеш ли,

му, той усети, че Мариса го гледа. Дали изобщо беше възможно

беше ми много по-лесно да сторя това, когато мръзнеше в каро­

да изглежда по-немощен! По дяволите, пак добре, че задникът

серията на онзи пикал.

му не замръзваше.

- Ти ли беше?

Което означаваше, че нощницата му не се беше разтворила.

- А ти да не мислеше, че е бил Дядо Коледа?

Слава на бога!

(стр. 365-366)

(стр. 93)

- Чуй, приятелю, направи ми услуга. Предупреди ме, преди

- Нали знаеш, че лесърите те отвлякоха?

отново да ми погодиш някой номер като този. Бих предпочел да

Бъч повдигна изранената си ръка.

имам право на избор. - Усмихна се леко. - Освен това ние все

- А пък аз си мислех, че съм бил в някой спа център.

още не сме гаджета.

(стр. 94)

(стр. 373)

- 0'кей - съгласи се Бъч, ала когато видя вампира да вдига

„СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ"

ръката с ръкавицата, неволно се отдръпна. - Какво смяташ да

правиш с това нещо?

Щом приключи, люспестият дракон се огледа наоколо и ко­

- Нали ми имаш доверие?

гато видя Ви, нададе ръмжене, което стигна чак до върха на

Бъч се изсмя дрезгаво.

скамейките и завърши със звучно пръхтене.

- Последния път, когато ме попита същото, се озовах с вам-

- Свърши ли, здравеняко? - провикна се Ви. - Ако искаш,

пирски коктейл в ръка, забрави ли?

можеш да използваш страничната греда като клечка за зъби.

- И това ти спаси задника. Как мислиш, че те намерих?

(стр. 33)

Аха, ето защо го бе направил.

- Е, действай тогава.

Въпреки това, когато Ви свали ръкавицата си, Бъч потръпна.

- И още как. Обмислям дали да не навляза в строителния

- Отпусни се, ченге. Няма да боли.

бизнес, та реших да поразгледам банята. Превъзходна работа

- Виждал съм те да изпепеляваш цяла къща с това чудо.

са свършили с плочките. Трябва и ти да ги погледнеш.

- Не отричам. Но днес няма да минаваме на режим „подпал­

- Какво ще кажеш да те заведа в леглото?

ване".

- Първо искам да хвърля едно око на тръбите.

(стр. 95-96)

340

Д Ж . Р. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

341

Мариса отметна чаршафа. Господи, пенисът му беше...

- Станал е толкова... огромен.

- Само това искам да чувам.

Бъч се изсмя дрезгаво.

Преподобния се настани на масата им, а аметистовите му

- Всеки мъж би искал да чуе точно това.

очи обходиха залата. Изглеждаше добре с черния си костюм,

черната копринена риза и тъмния гребен на косата, който се

(стр. 124)

спускаше до тила му.

- Имам една малка новина за вас.

- Когато жените те връзват за масата, лакират ли ти ноктите

- Да не се жениш? - Бъч пресуши половината от току-що

на краката? Или само те гримират?

донесения „Лагавулин". - Къде се регистрирахте за сватбени

Ви се разсмя гръмогласно, а Бъч добави:

подаръци? В някой мебелен магазин?

- Чакай, сетих се... гъделичкат те под мишниците с перце, нали?

- По-скоро „Хеклер и Кох".

Преподобния разтвори сакото си за миг, разкривайки дръж­

(стр. 157)

ката на четирийсеткалибров пистолет.

- Симпатично пищовче имаш, вампире.

Преди Бъч да разбере какво става, Ви сграбчи ръката му,

- Може да ти продупчи...

наведе се и близна раната, която начаса се затвори.

- Тоя разговор прилича на игра на тенис - намеси се Ви. - А

Бъч рязко се отскубна от съквартиранта си.

той винаги ме е отегчавал. Какво искаше да ни съобщиш?

- Боже, Ви! Ами ако кръвта ми е заразена?

Рив погледна Бъч.

- Нищо й няма. Абсо...

- Страхотно го бива в общуването, нали?

Внезапно Вишъс се преви надве, нададе приглушен вик и се

- Опитай да поживееш с него.

свлече на пода. Тялото му потръпваше конвулсивно, виждаше

(стр. 223-224)

се само бялото на очите му.

- О, господи! - Бъч ужасено посегна към него.

При което Ви сложи край на припадъка си и преспокойно

Само че когато Ви положи длан на гърдите му, единствено­

отпи от чашата с водка.

то, което Бъч усети, беше топла тежест. Бъч се намръщи. Това

- Добре си, ченге. Вкусът й си беше съвсем наред. Е, като за

ли беше? Само това? Да изкарат акъла на Мариса за едното...

човешка кръв, разбира се, а тя определено не е сред любимите

Сърдит, той погледна надолу.

ми питиета, ако ме разбираш.

О, това било грешната ръка.

Бъч замахна и заби юмрук в рамото на вампира. Ви изруга и

(стр. 313-314)

той го удари още веднъж.

Ви го изгледа свирепо и потри удареното място.

- Стига, ченге!

- Мариса - измърмори той и улови ръката й. - Не исках да

- Сам си го изпроси!

те видя да пиеш толкова.

(стр. 198)

Не точно това се беше опитал да каже.

- Ъъъ... не ме виждаш аз да пия толкова много... искам.

- Ви, знаеш, че те обичам като брат, нали?

О, зарежи! Господи... в главата му беше истинска каша.

-Аха.

(стр. 317)

- Само опитай да й дадеш да пие от теб, и ще те разкъсам на

парчета.

Рот се ухили широко и ослепително белите му вампирски

(стр. 222)

зъби проблеснаха.

342

Д Ж . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

343

- Как си... братовчеде?

Бъч протегна лявата си ръка, тази, която бе свободна.

Бъч се намръщи.

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги