та си медицинска кариера не беше виждал нищо, което дори да

Отговаряше му съпругата - никакви алергии, никакви предиш­

наподобява тези белези... и бе сигурен, че са резултат от някак­

ни операции, никакви здравословни проблеми.

во мъчение.

80

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

81

- Татуировките ми, докторе - каза съпругът с неприятен

Когато свърши, отстъпи назад.

тон. - Ако не бъркам, трябва да огледате татуировките ми.

- Не съм сигурен какво ще се получи, но да опитаме... -

Докато Т.У. примигваше насреща му, той поклати глава.

Т.У. вдигна поглед и така и не довърши изречението. Очите на

- Нищо няма да се получи...

мъжа... вече не бяха черни. А жълти.

Жената побърза да отиде при него.

- Не се тревожете за очите ми, докторе.

- Напротив, ще се получи. Ще...

Като от нищото, в ума на Т.У. изплува увереността, че оно­

- Да потърсим някой друг.

ва, което бе видял, е напълно нормално. Точно така. Напълно

Т.У. се приближи, заставайки между съпруга и вратата. След

нормално.

това преднамерено бавно извади лявата ръка от джоба си.

- Та какво казвах... а, да, нека опитаме с лазера. - Той се

Погледът на черните очи се спусна надолу и се спря върху

обърна към съпругата. - Искате ли да си вземете стол и да го

обезцветената кожа и обезобразеното кутре. След това отново

държите за ръката? Мисля, че така ще е по-спокоен. Ще започ­

се вдигна нагоре, пълен с изненада; черните очи се присвиха,

на с една от китките и да видим какво ще стане.

сякаш мъжът се питаше докъде ли стига изгореното.

- Трябва ли да легна? - мрачно попита пациентът. - Защото

- Чак до рамото и надолу по гърба ми - каза Т.У. - Пожар,

не мисля, че... да, не мисля, че изгарям от желание.

когато бях на десет. Не можах да изляза от стаята си. Бях в

- Няма да е необходимо. Може да останете седнал дори ко­

съзнание, докато пламъците ме обгръщаха... през цялото вре­

гато стигнем до врата. За него дори ще ви дам огледало, за да

ме. След това прекарах осем седмици в болница. Направиха ми

виждате какво се случва. През цялото време ще ви обяснявам

седемнайсет операции.

точно какво правя и какво най-вероятно ще изпитате. Поискате

За миг се възцари тишина, сякаш съпругът обмисляше как­

ли, винаги можем да прекъснем. Само ми кажете и веднага ще

во означава всичко това: „Ако си бил в съзнание, несъмнено

спра. Това е вашето тяло и вие командвате.

си усетил миризмата на горящата си плът и си почувствал

Последва миг мълчание, в който и мъжът, и жената се взира­

всяко жегване на болката. А и после в болницата... опера­

ха в него, а след това съпругата каза със задавен глас:

циите... "

- Доктор Франклин, вие сте истинско съкровище.

Изведнъж мъжът се отпусна, напрежението напусна тялото

му, сякаш някой бе отворил предпазен клапан.

Т.У. безброй пъти бе виждал същата реакция у пациентите

Пациентът притежава невероятна търпимост към божата, по­

си с изгаряния. Ако лекарят ти знае какво изпитваш, не защото

мисли си Т.У. час по-късно, докато с едно настъпване на педала

го е научил в медицинското училище, а защото го е преживял,

изпрати поредния тънък червен лъч върху оцветената с масти­

няма как да не се почувстваш по-сигурен в ръцете му, сякаш и

ло масивна китка. Невероятна търпимост. Всеки лъч беше като

двамата членувате в един и същи ексклузивен и суров клуб.

удар с ластик, което не бе нещо особено, ако го направят един-

- Е, може ли да направите нещо, докторе? - попита мъжът и

два пъти. Ала след две-три минути изложени на подобни удари,

сложи ръце на бедрата си.

повечето пациенти настояваха да си починат. А този тип? Дори

- Имате ли нещо против да ви докосна?

не трепна. Нито веднъж. Затова и Т.У. продължи...

Прорязаната от белег устна на мъжа се повдигна едва забе­

Разбира се, с пиърсингите на зърната и на ухото, както и

лежимо, сякаш току-що бе добавил още една червена точка в

всичките белези, той очевидно бе познал немалко болка в живо­

актива на Т.У.

та си - не само по своя воля, но и против нея.

- Н е .

За съжаление, татуировките се оказаха напълно устойчиви

Т.У. нарочно използва и двете си ръце, докато разглеждаше

към лазера.

китките на пациента, за да може той по-добре да види белезите

Т.У. изруга тихичко и разтърси дясната си ръка, която бе

на своя лекар и още повече да се отпусне.

започнала да се уморява.

82

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З Л П О С В Е Т Е Н И

83

- Няма нищо, докторе - меко каза пациентът. - Направихте

възможни алтернативи в главата си, той вдигна поглед към тях.

каквото можахте.

Изумително красивата жена стоеше до страховития си съпруг -

- Просто не разбирам - Т.У. махна защитните очила и хвър­

едната й ръка почиваше върху рамото му, а другата нежно го

ли поглед на машината. За миг се зачуди дали пък не е повре­

милваше по обезобразения гръб.

дена. Но нали с очите си бе видял лъчите на лазера. - Няма

Очевидно бе, че въпреки белезите той не й бе по-малко

абсолютно никаква промяна в оцветяването.

скъп - в нейните очи той бе цялостен и красив, независимо от

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги