Плочата на гърдите му явно представляваше някакъв двигател, осъзна Стенуолд. И ако наистина беше двигател, то невиждано малките му размери бяха истинска революция в занаятчийството. От плочата висяха експлозиви, прикрепени така, че да се отделят с едно движение. Колкото до самия Вѐлик, изражението му нямаше нищо общо със здравия разум. Този човек беше чиста проба луд.
— Желая ви късмет — каза му Стенуолд, защото и времената, също като Вѐлик, бяха луди.
Вѐлик стисна една халка, която стърчеше от плочата на гърдите му, дръпна я два пъти, после още веднъж, и плочата изведнъж оживя с гръм. Стенуолд отскочи назад, когато механичните криле на занаятчията се разтвориха и разкриха отдолу друг чифт — прозрачни и видимо по-леки, — после и двата чифта започнаха да вибрират, отначало бавно, но постепенно набраха скорост и скоро очертанията им се размиха окончателно.
И Безрад Вѐлик полетя, краката му се отделиха от паважа, а двайсетината мъже от въздушния му отряд се издигнаха заедно с него.
Бръмбарите летят като камъни, така гласеше поговорката, но Вѐлик беше преодолял както природата, така и Изкуството. Крилете му пееха и го носеха стремително над водата, безстрашно и все по-нависоко, докато хвъркатите бръмбари не се превърнаха в смаляващи се точки, устремени към страховитите бронирани кораби, които тъкмо наближаваха веригата.
Небето беше като разбунен кошер — летала с всякакви размери и модели излитаха от летището да пресрещнат атакуващата флота. Въздушни кораби се носеха бавно и изпразваха товара си от експлозиви и гранати, камъни и сандъци; ортоптери се снижаваха със страховито достойнство; по-леките фиксове се стрелкаха над вражеските кораби и ги обстрелваха с балистите си или просто с арбалетни стрели. Не само машини имаше в небето. Стенуолд усети как стомахът му се свива на топка при вида на мъжете и жените — предимно мухородни, но по някой молецоид и богомолкороден тук-там, и дори един тромав бръмбаророден, — които се стрелкаха с родените си от Изкуство криле, стреляха по мравкородните войници и на свой ред се превръщаха в мишени за тяхната стрелба. Бойното поле, в което навлизаха Безрад Вѐлик и неговите хвъркати бръмбари, вреше от арбалетни стрели и артилерийски снаряди, от внезапни огнени експлозии и убийствени шрапнели.
Водещият брониран кораб удари преобърнатия си дървен събрат, притисна го към веригата, тягата му прехвърли поразения съд наполовина през бариерата, после металният нос се вряза през дървените дъски и на свой ред стигна до въртящите се зъбци. Те застъргаха с пронизителен вой по металната обшивка, дращеха я, но не успяваха да я захапят. За миг Стенуолд си помисли, че носът на бронирания ще се вирне нагоре под напора на собствената му тяга срещу непреодолимото препятствие, но корабът газеше твърде дълбоко. Запалителни снаряди от артилерията на кулите засипаха палубата му с бърза серия от взривове, но после едната кула избухна в пламъци, поразена на свой ред от флагмана на вражеската флота. Ала макар от половината й бойници да излизаха пламъци, кулата продължи да стреля.
Бронираният се напрегна видимо, за миг кърмата му се завъртя от съпротивлението на изпънатата до откат верига, но после някъде по протежението й се скъса звено и тя се разлетя в дъжд от натрошен метал, а носът на бронирания кораб подскочи напред и целият се разтресе.
Вече нищо не стоеше между него и пристанището. Стенуолд знаеше, че трябва да направи нещо, да избяга най-малкото, но не можеше. Стоеше и не бе в състояние да отлепи поглед от черния метален кораб, който се приближаваше необратимо, тласкан от могъщите си двигатели. Балистата за многократна стрелба на носа му се въртеше и обстрелваше със запалителни копия най-близките сгради. Междувременно друг снаряд удари източната кула и цял участък от зидарията й се огъна навътре.
Невъзможно малки над гигантските палуби на бронирания нашественик, миниатюрните ортоптери на Безрад Вѐлик се стрелкаха насам-натам като рояк комари. Притежаваха бързината и тягата на летяща машина и повратливостта на летящ човек, и Стенуолд ги гледаше как шетат над палубата на бронирания и я засипват с експлозиви.
Товарният хелиоптер изтрещя наблизо, проточил опашка от дим зад себе си и ръсещ запалителни гранати, повечето от които цопваха в морето. Стенуолд копнееше за далекогледа, с който бе наблюдавал битката за Мина, но истината бе, че изобщо не се беше сетил да вземе такъв, затова напрягаше очи. Видя как един от мъжете на Вѐлик пада към палубата на бронирания, проточил огнена опашка след себе си.
— Виж, виж! — извика Балкус и посочи. Стенуолд обърна глава и зърна нещо да блести току под повърхността на водата.
