Окопа се в една таверна до здрачаване. Приятно му беше да е единственият спокоен човек в този обзет от паника град. Цените бяха ниски, но обслужването беше лошо, защото синът и дъщерята на съдържателя бяха избягали да се присъединят към армията. Тази мисъл накара Кори да се усмихне — светът съвсем беше оглупял. Не че самият той се страхуваше да поеме риск — все пак рискът беше неразделна част от занятието му, — но винаги имаше грижата да му се плати добре и да има път за бягство, ако стане напечено. А в един свят, обърнат нагоре с краката, нямаше по-добър живот от този на агента наемник.
С падането на мрака той се измъкна безшумно от града, прелетя високо над векианския лагер, далеч над полезрението и арбалетния обсег на мравкородните, и продължи към хълмовете отвъд, където спътниците му си бяха устроили бивак.
— Закъсня — информира го Сцилис, когато той кацна при тях.
— Аз сам си навивам часовника, затова никога не закъснявам — заяви Кори. — А и нямаше причина да бързам.
— Е? — попита Гавед.
— Е, какво? И преди съм бил в Колегиум, но за пръв го виждам така напъплен от мравки.
Четиримата ловци насочиха поглед към струпванията от тъмни палатки, разлели се като лекета около града. От бивака си сред хълмовете бяха чули най-звучната част от сблъсъка — рева на оловометите и другите оръжия със заряд от огнепрах.
Гавед цял ден бе наблюдавал стените с далекогледа си.
— Е, знаехме, че може да се очакват неприятности.
— Неприятности е меко казано — отвърна мухоидът. — Положението се усложнява. Трябва да поискаме повече пари.
— Това е отговорът ти на всичко, нали, Кори? — отбеляза молецородната Фин. Изглежда ситуацията я забавляваше.
— Да, и опитът ми показва, че парите са средство, което разрешава всички проблеми — кимна Кори. — Значи Империята си пробва зъбките с Колегиум, а?
— Векианците са — поправи го Фин.
— Да, ама онзи червей, дето ни нае в Хелерон, знаеше, че ще има неприятности. Затуй смятам, че Империята има пръст в цялата работа.
— Естествено, че Империята стои зад това — обади се Сцилис. Сцила. Спътниците й говореха твърде много и вече започваше да й писва от тях. Най-добре работеше сама. Фин и Гавед дори бяха преспали няколко пъти, което тя намираше за непрофесионално. Знаеше, че помежду им няма чувства, а обикновена физическа нужда, но въпреки това се дразнеше. Сигурно това беше цената, задето носеше мъжко лице през повечето време.
— Така ще да е — каза замислено Гавед. — Империята раздухва пожари като този навсякъде, а после идва да ги потуши. Нищо няма да е останало от Равнините, когато черно-жълтите дойдат.
— Ти пък за какво се притесняваш? — попита го Сцила. — Нали са твои сънародници, проклетниците.
Той я изгледа намръщено.
— Ако знаеше на каква цена съм успял да се измъкна от тъпите им правила и йерархии, нямаше да говориш така.
— Като гледам, това не ти пречи да се храниш от техните огризки, точно като всички нас — подигра го тя.
— Не ми пречи, да. Е, какъв е планът?
— Планът си е същият — обясни Кори. — Влизаме, вземаме го и излизаме — както обикновено. Малко война няма да ни спре.
— А ако сред тук присъстващите има някой, който не е в състояние да се промъкне покрай векианците, значи трябва да си смени занятието — добави Сцила.
— Виж ти, майсторе паякороден, кога успя да си отгледаш крилца? — попита с отровен тон Фин.
— За мен не берете грижа — сопна се Сцила. — Ще мина през лагера на мравкоидите и ще се прехвърля през стената, без никой да ме усети.
— В такъв случай най-добре да тръгнем поотделно — предложи Кори. — Влезете ли в града, намерете централния пазар. Това е на около три улици южно от бялата сграда на Академията — добави той, защото никой от спътниците му не беше идвал в Колегиум преди. — Има една таверна, „Небесно съкровище“ се казва, събират се предимно търговци. Ще се чакаме при задния й вход. А сега всеки да си избере маршрут според собствените си предпочитания.
Гавед погледна към Фин и Сцила, които кимнаха в знак на съгласие.
— Добре — каза той. — Желая късмет на всички, но закъснее ли някой, няма да го чакаме.
Кори призова без бавене крилете на Изкуството си и те го издигнаха с лекота във въздуха въпреки необичайно едрата му за мухороден снага. Крилете на Фин бяха по-тъмни и почти невидими в мрака.
Надзирателят очевидно го позна — един оплешивяващ наедрял мъж, който прави опит да застане мирно пред друг оплешивяващ и наедрял мъж. Стенуолд му даде знак да не се впряга толкова.
— Без официалности, моля. Току-що избягах от едно съвещание.
