— Господа — строго се намеси мадам Поули, за да не допусне обсъждането да се превърне в препирня. — Нека видим как ще се развият събитията там и ще го обсъдим впоследствие. Сега бих искала да разгледаме някои от въпросите, които възникнаха при прегледа на доказателствата. Преброих осем евентуални вещи лица на ищеца, които да свидетелстват на процеса. Шестима на защитата. Това са много показания, не съм сигурна, че имаме нужда от всички. Господин Макдиър, искам кратко резюме на показанията на всяко вещо лице. Не се престаравайте. Само най-същественото.
Мич кимна и се усмихна, като че ли това беше най-съкровеното му желание. Роберто реагира светкавично и му подаде някакви бележки.
Когато Мич приключи с представянето на третото вещо лице — специалист по цимента — беше сигурен, че и тримата съдии вече спят.
Два лондонски вестника публикуваха репортажи за изслушването. В допълнение „Гардиън“ бе описал на втора страница историята с отвличането и припомняше на читателите си, че не е „съобщено“ за контакт с похитителите. Определяха насрочването на делото в Женева като „отегчително“ и твърдяха, че на него не е постигнат особен напредък. Комисията явно не била склонна да взема решения при наличието на толкова много неясноти. Бяха публикували малка снимка на Джована, взета от архива им, и нова на Макдиър как влиза в съдебната палата с Роберто Маджи. Двамата бяха правилно идентифицирани като съдружници в огромната юридическа фирма „Скъли и Пършинг“. Те настоявали либийското правителство да изплати най-малко четиристотин милиона долара на клиента им.
Докато отново прелиташе над Атлантика, Мич се взираше в своята черно-бяла снимка. Не беше доволен, че са го разпознали, но знаеше, че това е неизбежно.
„Карънт“ бяха пуснали тийзър на първа страница:
На 1 май с Уалид се случи каквото всички очакваха. Убийците бяха решили да удължат страданието му, бяха отрязали тестисите му и го бяха оставили да кърви. Беше провесен за едното стъпало от висок кипарис близо до оживен път на около трийсет и пет километра от Триполи. На другото му стъпало беше закачена табела:
Адвокат от кантората в Рим видя новината пръв и алармира Роберто Маджи, който на свой ред се обади на Мич. Няколко часа по-късно в Дълбоката мрежа беше пуснато видео, поредното извратено клипче как главорези убиват невинен човек просто за забавление. А може би имаше цел или някакво послание. Роберто го изгледа и предупреди Мич да не прави неговата грешка.
Оставаше само Джована. Разбира се, тя беше ценният трофей и съдбата ѝ беше трудна.
Мич, Джак Руш и Кори Галант изтърпяха поредния конферентен разговор с Дариън от „Крюгъл“. Не забелязаха той да им каза нещо, което не беше очевидно или което те не знаеха. След края на разговора и след като Мич се увери, че няма работещи микрофони или натиснати копчета, той попита Джак:
— Колко плащаме на тези?
— Много.
— Поредният пропилян половин час.
— Не точно. Пиши го на сметката на „Ланнак“.
Мич погледна Кори и попита:
— Още ли вярваш на тези типове? Досега не са ни дали нищо.
— Ще ни дадат, Мич. Така мисля.
— Какъв е следващият ни ход?
— Нямаме такъв. Ще чакаме. Докато не получим вест от Джована или от гадовете, които я държат като заложница, нищо не можем да направим от тук.
— Последни новини от арбитражния съд? — попита Джак.
— Няма много — отговори Мич. — Всъщност няма никакви. Делото е на изчакване, докато тя е заложница. Не забравяй, че съдът и сам лесно си намира причини да отлага.
— А Лука?
— Говоря с него всеки ден. Понякога е по-добре, друг път не, но засега се държи.
— Е, да приключваме. Ще поговорим отново утре сутрин.
На 4 май Райли Кейси пристигна на работа както обикновено — в осем и половина. Беше управляващ съдружник в лондонския офис на „Скъли“ и работеше във фирмата от почти три десетилетия. Преди единайсет години му се падна да интервюира млад американски адвокат, който беше в града и си търсеше работа. Дипломата от Харвард отвори вратата на Мич. Пъргавият ум, бързата мисъл и хубавата външност му осигуриха работата и той се присъедини към екипа на „Скъли“, когато беше на трийсет години.
Шест години по-късно Райли нае Джована Сандрони и като повечето мъже в офиса тайно си падаше по нея. Тайно, но съвсем професионално и, естествено — мълчаливо. Райли беше щастливо женен и внимаваше да не изневерява, в противен случай вече щеше да е направил някоя глупост. След като я нае по настояване на Лука, той с огромна гордост наблюдаваше как Джована се превръща в способен адвокат, който някой ден като нищо може да оглави цялата фирма.
