„Скъли и Пършинг“ бяха юридическа фирма, не хеджфонд. Да, адвокатите печелеха много пари и съдружниците ветерани бяха милионери, поне на хартия, но съвсем не бяха милиардери. Ни най-малко. Имаха хубави апартаменти в града и приятни вили в провинцията, но не си купуваха яхти и острови. Частните самолети, които използваха, бяха наети, а не тяхна собственост и всеки полет с тях се плащаше от клиентите им. Предишната година фирмата имаше брутни приходи от малко над 2 милиарда, но след като платиха сметките и разпределиха печалбата, не остана почти нищо. Не беше необичайна практика да ползват кредитната си линия, за да имат оборотни средства през по-ненатоварените месеци. Всяка голяма юридическа фирма правеше същото.
Най-накрая Кори каза:
— Чудехме се дали това не е номер, дали Нура е истинска. Случилото се премахва всякакво съмнение. Тя е част от много ловка операция тук, на място, с много участници.
— Мич, сигурен ли си, че това е Джована? — попита Дариън.
Мич изсумтя, все едно въпросът беше абсурден.
— Повече от сигурен съм.
Дариън изглеждаше готов да поеме контрола, но Мич не възнамеряваше да го допусне. Това беше проблем на „Скъли“ и съдружниците трябваше да вземат трудни решения. Той се извърна от прозореца и каза:
— Ясно е, че сме много ограничени в комуникацията. Само Нура и никой друг, но се съмнявам, че тя е упълномощена да преговаря. Следователно, ако не можем да преговаряме, трябва да платим деветцифрен откуп, което изглежда невъзможно. Но и дума не може да става да вдигнем ръце. Някой съмнява ли се, че след десет дни тези главорези ще устроят показна екзекуция на Джована?
Той измери с гневен поглед Джак, Кори и Дариън. Всички бяха единодушни.
— Тя е с двойно гражданство, британско и италианско. Какви са шансовете да помолим тези правителства да участват в събирането на сумата?
Дариън поклати глава.
— Нищожни. Те не преговарят с терористи и не плащат откупи. Поне не официално.
— Никой не преговаря, Дариън. Това е част от проблема. Онези типове предават съобщенията си на Аби чрез Нура. Нека обясним недвусмислено на двете правителства, че има огромна опасност след десет дни тяхна гражданка, при това неслучайна личност, да бъде убита, вероятно пред камера.
— Какво имаш предвид под „поне не официално“? — обърна се Джак към Дариън.
Той кимна и отговори:
— Преди няколко години италианците платиха солидна сума, за да спасят един турист в Йемен. Направиха го тайно и продължават да отричат.
— Ти участва ли в това? — попита Мич.
Дариън отново кимна, но не каза нищо повече.
— Значи имаме някакъв шанс с правителствата — предположи Мич и зачака отговор.
Дариън сви рамене и пак не отговори. Мич погледна към Джак и попита:
— Кога се събира управителният съвет?
— Рано сутринта. На извънредно заседание.
— Чудесно. Аз заминавам за Рим. Трябва да съобщя на Лука, че похитителите са се свързали с нас и искат откуп. Ще му покажа видеото и ще се постарая да успокоя страховете му. Доколкото познавам Лука, ще му хрумне как да съберем малко пари.
За да акцентират върху неотложността на проблема и да подтикнат най-голямата юридическа фирма в света към действие, терористите подпалиха още един офис на „Скъли“. Избраха момента безупречно: точно в единайсет източно стандартно време, половин час след срещата на Нура с Аби.
Поредната проста бомба в колет: здрав кашон с епруветки със силно запалителни течности, вероятно амониев нитрат и мазут, но разследващите органи никога нямаше да установят със сигурност, защото щетите бяха огромни. Беше подобна на бомбата от Атина и не целеше да събаря стени, да троши прозорци или да убива хора. Целта беше да предизвика буен пожар в неделя, когато в пощенската стая на офиса в Барселона нямаше да има никой. Той се намираше на петия етаж на нова сграда и имаше добра противопожарна система. Пръскачките се задействаха незабавно и ограничиха максимално огъня до пристигането на пожарните. Помещенията в офиса на „Скъли и Пършинг“ бяха или опожарени, или плуваха във вода, но почти нищо друго в сградата не беше пострадало.
Мич пътуваше с такси към летище „Кенеди“ за полета си до Рим, когато Кори му се обади с новината.
— Ненормални копелета — промърмори той невярващо.
— Без съмнение, а ние сме лесна мишена, Мич. Само погледни прекрасния ни уебсайт. Офиси във всеки голям град и дори в някои по-малки. Най-голямата юридическа фирма в света, дрън-дрън-дрън. Сами си търсим белята.
— И сега ще похарчим цяло състояние за охрана.
— Ние вече го правим. Как иначе да осигуря безопасността на две хиляди адвокати в трийсет и една кантори?
— Вече са двайсет и девет.
— Много смешно.
