Управителният съвет на фирмата се състоеше от девет старши съдружници на възраст между петдесет и две и почти седемдесет, като Джак Руш беше най-възрастният. На членовете не се полагаше допълнително възнаграждение и повечето съдружници се стремяха да избегнат участие в съвета. И все пак някой трябваше да поеме голямата отговорност за управлението на фирмата и за вземането на най-трудните решения. Но през цялата им корпоративна история до този момент нито един съдружник не се беше изправял пред толкова огромно предизвикателство.
В понеделник Джак ги вдигна от леглата в седем часа, за да проведат спешна среща. Незабавно събра гласове за закрито заседание, поради което Кори и двете секретарки трябваше да напуснат. Джак помоли колегата си Барт Амброуз да води протокола и макар да беше съвсем излишно и почти досадно, напомни на всички, че заседанието им е поверително. Първо показа набързо всички снимки, които Нура беше изпратила на телефона на Аби миналия четвъртък сутринта: Аби и момчетата, жилищната им сграда, нейния офис. Остави най-любопитното за накрая — снимката от далечно разстояние на красивия небостъргач на Брод Стрийт 110, в който се намираха сега.
— Наблюдават ни — оповести той драматично. — Наблюдават ни, снимат ни и ни заплашват. А вече и опожаряват наши офиси на другия край на света.
Всички бяха престанали да дишат, докато зяпаха снимките.
Кадрите бяха от четвъртък. Семейство Макдиър се бяха укрили в петък. Пратеничката Нура беше осъществила контакт с Аби в събота и се беше срещнала с нея в неделя, за да предаде искането за сто милиона долара.
Към страха се добави униние, когато останалите осем членове на съвета си дадоха сметка за колко пари става дума и че фирмата ще трябва да осигури поне част от тях.
Залата притихна, когато Джак пусна видеото с Джована на голям екран. Само няколко души я бяха виждали, но всички познаваха баща ѝ. Кадрите с адвокат от „Скъли“, държан като заложник, ги потресоха. Анализираха ситуацията вече цял месец, но не бяха подготвени за измъченото лице на Джована и за напрегнатия ѝ глас.
Джак спря видеото и остави на екрана образа ѝ като храна за размисъл. Съобщи на колегите си, че Мич е заминал за Рим преди около час и ще се срещне с Лука.
После се изсипа порой от въпроси. Защо не се обърнат към ЦРУ и ФБР? Имат стабилни контакти с Държавния департамент. Какво правят британците и италианците? Има ли план за преговори? Застраховката на фирмата покрива наемането на експерти в преговорите за заложници, защо не ги използват? Какво е известно за терористичната групировка? Установили ли са коя е тя? Свързали ли са се с банкерите?
Джак не очакваше съветът да начертае план, не очакваше нищо всъщност, затова и не предложи нищо. Отговори на въпросите, на които можа, отклони другите, поспори при нужда и, общо взето, остави всички да изпуснат парата и да се опитат да впечатлят останалите. След първия бурен час съветът се раздели на три-четири групи с различни настоявания. Най-шумната се обяви за незабавна връзка с ФБР и ЦРУ, но Джак не отстъпваше. На няколко души не им допадаше Мич да действа самосиндикално зад граница без истински контрол.
Никой не си мълчеше. Мненията се изказваха бързо, после се оттегляха. Някои факти се размиха. Имаше гневни изблици, но не прибягнаха до оскърбления. Беше недопустимо за професионалисти като тях, а и повечето от присъстващите бяха близки от десетилетия. По някое време всеки член на съвета се замисли за Джована и се запита: ами ако се беше случило на мен? Неведнъж Барт Амброуз напомни:
— Тя е една от нас.
Когато според Джак дискусията се изчерпа, той насочи вниманието на колегите си към проблема със сигурността. Поканиха Кори да се включи в разискванията. Той раздаде копия от първоначалния доклад за местопрестъплението в Барселона, придружен от стряскащи снимки на изтърбушения офис.
Едно от предимствата да си важен играч в света на големите юридически фирми бяха неограничените пътувания. Старши съдружниците обикаляха целия свят или поне местата, където един човек с положение би искал да отиде, наричаха пътешествията си командировки и си приспадаха огромни разходи. Отбиваш се в офис на „Скъли“, водиш някой съдружник на обяд или на вечеря, отиваш на опера или на футболен мач и цялото ти пътуване минава за служебно. Ако се налага да обсъждаш делови въпрос, вземаш двойно от клиента и го караш да плати дори билетите. Барселона беше едно от любимите им места и всеки член на управителния съвет беше ходил в елегантния им офис в града. Затова им беше трудно да гледат снимките на опожарената кантора.
Кори ги запозна със спешните планове за подсилване на охраната и наблюдението във всеки офис на фирмата. По негово мнение терористите, които все още не бяха идентифицирани, бяха ударили офисите в Барселона и Атина, защото те бяха лесни мишени. Нямаха силна охрана, не бяха бдителни и достъпът беше почти безпрепятствен. Тези кръвожадни главорези внимаваха много да не наранят никого. Пожарите бяха само предупреждение.
