— Затворниците го карат през просото — продължи да нарежда господин Ханкс, който явно си падаше бъбривец. — Докато каторжниците са си каторжници, при тях няма хлабаво. Чуйте сега правилата! И си отваряйте добре ушите, понеже няма да повтарям. Свижданията са разрешени в неделя след службата — тя е задължителна, и не ми се правете на интересни, тук важи само една религия — религията на краля. Само някой да ми се пише разколник, протестантин и не знам още какъв, тежко му! Всички, дошли на свиждане, ще бъдат претърсвани, хич да не си правят сметките, че ще ме измамят. Ако носят храна, изземвам я, и толкоз. Защо го правя ли? Ами защото има хитреци, дето се опитват да вкарат пили, пъхнати в разните му там сладкиши и пасти. — Известно време тъмничарят мълча и оглежда слушателите си и сурово, и радостно — изглежда, си умираше да държи такива малки лекции. — Докато сте на кораба, третата палуба ви е дом. Само аз мога да отварям вратата, а това не се случва често. Щом станете, отивате на работа, после се прибирате за през нощта, така е от понеделник до събота. Ако го позволява времето, бачкате, не си мислете, че ще ми кръшкате. Днес например не е ден за работа, понеже я какъв дъжд се сипе. Ядете каквото ви дадем, пиете каквото ви кажа. Джинът си излиза скъпичко и аз съм единственият доставчик на такива наслади. Четвъртинката върви по шест пенита. — Последва поредната пауза, през която господин Ханкс се изкашля и се изхрачи в краката им. — Храните се по шестима и получавате кльопачката от интенданта. В неделя, понеделник, сряда, четвъртък и събота всяка шесторка получава следната дажба: едно парче овча лой или овчи бут, кило и половина грах, кило и половина зеленчук, три самуна хляб и шест литра бира. Във вторник и петък сте на овесена каша. Получавате колкото ви душа иска вода от Темза, кило и половина каша, кило и половина сирене и три самуна хляб. Това е всичко, което даваме. Изплюскате ли го на вечеря, сутринта ще стоите гладни и жадни, ясен ли бях? Господин Камбъл иска да се миете всеки ден и да се бръснете всяка неделя, преди да дойде отчето. Щом излезете за работа или за служба, ще изнасяте кофата и ще я лискате зад борда. На отряд се пада само по една кофа. Стоите заключени вътре, нито мен, нито господин Камбъл ни интересува какви ги вършите там. Първо обаче — добави той с все по-голямо удоволствие — трябва да хвърля едно око на тия сандъци и денкове, хайде, изпразвайте ги, и по-чевръсто! — подкани тъмничарят и приклекна, а господин Сайкс и хората с него продължиха да стоят прави.
Каторжниците се подчиниха на нареждането — отключиха сандъците и развързаха чувалите и вързопите.
Господин Хърбърт Ханкс се зае да оглежда най-старателно вещите в багажа. По една случайност започна от Айк Роджърс и хората в неговия отряд, чиито сандъци бяха по-малки и не бяха еднакви, както в отряда на Роджърс, пък и двама — момчетата от Уилтшир, не носеха нищо. Надзирателят започна да вади един по един парцалите, после и дрехите, но не прояви особен интерес към тях, въпреки че ги подаваше на господин Сайкс, който ги прокарваше през дланите си и опипваше и най-малката издутинка. Огледът и на дрехите, й на другите вещи очевидно не се увенча с очаквания резултат.
— Къде са парите? — подвикна тъмничарят.
Айк го погледна уж изненадан.
— Нямаме пари, уважаеми господине. Гнием в Глостърския затвор от цяла година. Каквото имахме, го похарчихме.
— Бре, бре, бре! — Господин Ханкс се обърна с блеснали очи към отряда на Ричард. — Големи хитреци се пишете, бе! Виж ги ти тях, нямали пари!
Извади от сандъка и денковете на Ричард дрехите, шишенцата и бутилките, филтрите за вода, които още си бяха в опаковките, парцалите, използвани за увиване, книгите, тестето хартия за писане, перодръжките — ама че чудесия! — и двата чифта обуща. Тъмничарят вдигна обущата и взе да ги разглежда разочарован, сетне сви рамене и стрелна с очи не по-малко разочарования господин Сайкс.
— Ей на това му се вика кундури. Тук никой няма таквиз лопатари, дори Джойс Дългуча. А това тук какво е? — попита Ханкс и взе една от бутилките.
— Катранено масло, господин Ханкс.
— А тая дивотия за какво служи?
— Това, драги ми господине, е филтър за вода. Пречиствам водата и чак тогава я пия.
— Тук водата е пречистена. Сложил съм под всеки чучур ей такова сито. Как ти е името?
— Ричард Морган.
Тъмничарят грабна листа в ръката на един от хората, застанали до господин Сайкс, и се ококори срещу него — можеше да чете, но явно му беше доста трудно.
— От днес нататък, Морган, ти си каторжник номер двеста и трети.
— Тъй вярно.
— Гледам, падаш си книжен плъх. — Господин Ханкс прелисти страниците на една-две книги с надеждата да намери мръснишки рисунки или разказчета, после метна подразнен томовете. — А това тук какво е?
— Подсилваща отвара, цери пришки.
— А това?
— Мехлем за порязано и за възпалени рани.
