— Мики ми помага да поддържам помещението — сам нямаше да се справя. Ние с него все сме в повече, така и не успяхме да се включим в някоя шесторка. Мики получава припадъци — мале, не е за разправяне! Като облещи ония ми ти зъркели, като прехапе езика! Като стане един такъв морав! Веднъж изкара ангелите на оня педал господин Сайкс. — Стенли огледа лукаво новодошлите. — Както виждам, вече сте се групирали по шестима.
— Да, и ей онзи приятел там, дето не обелва и дума, ни е водач — посочи Конъли към Ричард. — Държи се на положение. Налага се да приказваме ние с Бил Уайтинг, а той ни гледа сеира, слуша и после взима решенията. Много хрисим и разбран, много умен. Ако не го познавах от доста време, щях да му скоча на тоя никаквец Сайкс — и за какво? Задето ме е фраснал по главата и ми е бъркал в задника. Чудо голямо, че съм изял пердаха.
— Е, ударил те е един-два пъти с палката, това още не е пердах. Господин Камбъл не разрешава побоите, понеже заради тях прекалено много хора излизат от строя и не могат да работят. — Уилям Стенли от Сийнд притвори очи. — Значи с теб трябва да се споразумеем, Ричард. А как ти е фамилното име?
— Морган.
— Значи от Уелс.
— Не, раждан съм в Бристъл, потомствен бристълчанин съм. Конъли също е с ирландско име, но и той е от Бристъл. Фамилните имена не значат много.
— А защо всичко тук е боядисано в червено — попита ни в клин, ни в ръкав Айк Роджърс, който досега само беше оглеждал на воля помещението.
— Това е било третата палуба на боен кораб — обясни Мики Денисън — контрабандистът от Пул. — Тук е била военната болница. Боядисали са помещението в червено, та да не личи кръвта. Стрелците са се плашели от вида на кръв.
Уилям Стенли извади от джобчето на жилетката си огромен сребърен часовник и го погледна.
— След час ще донесат и кльопачката — рече той. — Онзи негодник, Хари интендантът, ще ви раздаде копани и канчета. Днес е петък, значи имаме овесена каша. Чувате ли гюрултията горе? — посочи той с лулата към тавана. — Лондончаните вече набиват. На нас ще донесат огризките. Те са повече от нас.
— А какво ще стане, ако господин Ханкс реши да премести неколцина лондончани тук при нас? — попита Ричард, вече го глождеше любопитство.
Уилям Стенли се изкиска.
— Няма да посмее! — подвикна дребосъкът. — Ако ирландците не им прережат в тъмното гръкляните, ще го направят северняците. Кой обича Лондон и лондончаните? Облагат с данъци цяла Англия, смъкват ни по десет кожи и после всичко до последното пени отива за Лондон и Портсмут, понеже в Лондон се намирали, моля ви се, Парламентът, войската и Източноиндийската компания, а в Портсмут — Кралската военна флота.
— Овесена каша, значи. Ако си спомням добре, господин Сайкс каза, че сме можели да пием на корем вода от Темза — подхвана Ричард и се изправи с ослепителна усмивка. — Приятели мои с филтрите, мисля, че е време да си проведем церемонията. И понеже ти, Уил, ме набеди за водач, прави каквото ти кажа.
Той вдигна сандъка на масата, отключи го с ключето, което носеше около врата си, и извади голям парцал. Омота го около главата си с офъкана коса и затананика. Господин Хендел сигурно щеше да си познае мелодията, ала всички на третата палуба на „Церера“ я чуваха за пръв път. Забравил за раните си, Бил Уайтинг също си тури на главата парцал, последваха го и Уил, Неди, Тафи и Джими, макар и да оставиха да пее само Ричард. После върху масата се появи и филтърът от шуплест камък на Ричард — тананикането прерасна в протяжно „а-а-а-а“, което ту се извисяваше, ту глъхнеше. Ричард плъзна длани по камъка, наведе се, за да допре и чело, сетне го грабна и се запъти към чучура, следван от петимата си другари, които повтаряха всяко негово движение. Тафи също бе подхванал мелодията и пееше малко по-високо от баритона на Ричард, но без думи. Сега вече само болните от треска не ги гледаха прехласнати, а Уилям Стенли се бе ококорил така, че още малко, и очите му щяха да изскочат от орбитите.
За късмет водата от чучура де стичаше на тъничка струйка в медно канче, на дъното на което някой бе продупчил няколко дупки. Пречиствателното устройство, въведено от господин Камбъл, можеше и да задържи някоя и друга заблудена рибка, но толкоз. Оттам водата капеше в кацата отдолу.
Ричард описа величествен кръг с ръка и посочи на Джими Прайс да натисне ръчката на чучура, след което подложи под него филтъра от шуплест камък, за да го напълни с литър и половина вода, колкото беше вместимостта му. Другите сториха същото, а Бил Уайтинг дори се поклони доземи на Джими и чак тогава си напълни и своя филтър, докато красивият глас на Ричард се извиси в мощно алилуя, алилуя. След това всички се върнаха при масата и както ръкомахаха, туриха шестте предмета точно в средата. Ричард показа с длан на последователите си да отстъпят две крачки назад, сетне разпери ръце и закърши пръсти.
