— Повечето хора не обясняват, нищо, нали? — Надзирателят отново махна към огромната кесия. — Откъм моя край кофата се спуска във водата и излиза откъм другата страна, при балката. Ако вършите всичко както трябва, ще загребете към двайсет и пет кила кал и какви ли не мръсотии — направо ще ахнете, като видите какви неща излизат понякога. Шлепът е с вместимост двайсет и пет тона баластра, както се изразяваме ние, хората по драгите. Това ще рече, че трябва да извадите хиляда и сто кофи баластра, за да го напълните. Понеже сега е зима, ще работите по шест часа — ония некадърници пилеят по два часа, докато ви докарат дотук и после ви върнат. Ако се потрудите добре, ще имам двайсет кофи, което прави половин тон. Ако махнем…
„Значи е грамотен, знае и да смята“ — помисли Ричард.
— Та ако махнем неделите и още един ден на седмица, когато времето е лошо, особено пък зиме, ще напълним това съоръжение тук някъде за десетина седмици. Щом го напълним, ще го откарат на буксир в Уорън, където ще изгребат баластрата, после шлепът ще бъде откаран пак на буксир на друго място и започваме всичко отначало.
„Обича данните и цифрите, последовател е на Джон Уезли52, не е лондончанин, харесва си работата най-вече защото не си мърда и пръста. Как ли да го умилостивим, или поне да си спечелим одобрението му? Дали онова, което очаква да свършим, е по възможностите ни? Ако е непосилно, ще ни подложи на някакви изтънчени мъки, съвсем в стила на уезлианството. Няма да тръгне да ни тормози открито.“
— Разрешено ли ни е да разговаряме с вас, господин Партридж? Мога ли например да ви задавам въпроси?
— Изпълнявайте каквото искам от вас, Морган, и няма да си имате ядове. Това обаче не означава, че ще ви треперя като на писани яйца, нищо подобно! Реша ли, ще ти натроша като нищо ръката с ей оная сопа там. Аз обаче не искам да го правя по една простичка причина. Не мога да си подкопавам реномето пред господин Камбъл и смятам да правя всичко необходимо, за да добивам баластра. Повериха ми това новичко съоръжение именно защото моята драга винаги е давала най-много баластра. Ако ми помагате, и аз може би ще пожелая да ви помогна — рече господин Партридж и стана от стола. — А сега ще ви обясня какво да правите и как точно да го правите.
Така наречената кофа на драгата представляваше дебела кожена торба с дължина към метър, прикачена на кръгъл метален обръч с диаметър над шейсет сантиметра, от долната страна на който имаше стоманено удължение с формата на овален черпак, кух и остър по краищата. От двете страни на железния обръч имаше вериги, които се съединяваха в нещо като буквата „У“ и опасваха шлепа от единия, та чак до другия край, като бяха достатъчно хлабави, за да слиза кофата чак до дъното на реката. Веригата бе закачена за лебедка, която откъм края на господин Партридж спускаше кофата във водата — тя падаше под собствената си тежест, а коженият й край бе прихванат за въже, дърпано от шлепа. В другия край прикрепената към скрипец балка влачеше по дъното металния обръч и стоманения черпак, който събираше тинята и калта. Щом кофата опреше края на веригата, балката я повдигаше нагоре и както капеше, черпакът се люшваше над шлепа и със завъртане на балката увисваше над отделението за баластрата. После някой дръпваше въжето около кожената торба и тя избълваше съдържанието си. Вече празна, се връщаше по веригата при лебедката и пак загребваше от тинята на Темза.
Трябваше да мине цяла седмица, докато хората на Ричард свикнат с работата, и през това време господин Партридж така и не видя очаквания половин тон на ден. Беше разчитал да вадят по кофа на двайсет минути, а те го правеха най-малко за час. Ала надзирателят не каза и не направи нищо, само си седеше на стола, пафкаше си с лулата, оставил долу в краката си чаша ром, и ако не наблюдаваше замислен отряда, който се трудеше с пот на чело, зарейваше поглед към пълноводната река, където кипеше усилна дейност. Отстрани на шлепа с въже бе прикрепена малка лодка, което вероятно идеше да подскаже, че в края на деня надзирателят се връща на брега, като си гребе сам, въпреки че, както личеше, поне понякога оставаше да нощува на шлепа, защото си купуваше дърва за огрев и храна от две от множеството лодки, разнасящи стоката си по реката; ромът и бирата се доставяха от трета.
