— Не, няма такова нещо. Въпреки че наистина си изкарвам парите покрай жените. Виждаш пред себе си човек, който — под nom de plume53, естествено, — пише романчета, с които милите дами се забавляват. Най-новата мода сред жените е да четат романи — какво друго можем да очакваме при толкова много грамотни жени, които по цял ден се чудят какво да правят! Благодарение на книжарниците, на списанията, които пускат откъси с продължение, и на библиотеките, които дават книги за вкъщи, си живея далеч по-добре, отколкото когато пишех памфлети. Графствата гъмжат от благороднички, които четат в захлас: има ги във всеки свещенически дом, във всяка енория, имение и странноприемница, така че поклонниците ми са навред из Великобритания, понеже милите шотландки и ирландки също обичат да четат. И не само това, ами съм четен и в Америка. — Той направи кисела физиономия. — Виж, вече не пия рома на Кейв. Всъщност изобщо не пия ром. Сега предпочитам най-добрия френски коняк.
— А женен ли си?
— Не, не съм. Имам си две любовници, и двете омъжени за по-недостойни от мен люде. Предостатъчни са ми. Казвай сега ти, Ричард.
Той сви рамене.
— Нямам какво толкова да ти казвам, Джем. Лежах три месеца в Нюгейтската тъмница в Бристъл, точно една година в Глостърския затвор, от половин месец съм на „Церера“ и един Господ знае докога ще ме държат тук. В Бристъл не съм правил друго, освен да чета. В Глостър мъкнех камъни. На „Церера“ изгребвам баластра от дъното на Темза, което не е чак толкова страшно за човек, свикнал да гази калищата на Бристъл по време на отлив. Макар че на всички ни е много тежко, когато вадим от тинята и трупчето на някое пеленаче.
Сетне подхванаха важната тема за парите и как Ричард да опази скритите си съкровища от златни монети.
— Сайкс няма да ти създава ядове — увери го Джем. — Тикнах му една гвинея и както всеки помияр, оня навири крачка. Не бери грижа! Ще уредя господин Сайкс да купува колкото трябва храна и пиене. И за теб, и за другарите ти. Изглеждаш ми свеж като кукуряк, но ми се виждаш поотслабнал.
Ричард поклати глава.
— И дума да не става, Джем, храна не можем да внасяме. Тук сме към стотина души плюс-минус онези, които периодично мрат. Всеки ти гледа в копанката, следи какво ти сипва интендантът — ще ти издере очите, ако са ти дали повечко. Единственото, от което се нуждаем, е да опазим парите, с които разполагаме, може да се наложи и да те молим, за още. Извадихме късмет, надзирателят на нашата драга си е амбициозен, а по Темза — колкото щеш лодки на търговци. Така че ние с момчетата на драгата обядваме за две пенита на човек, не се лишаваме от нищо, като се почне от осолената риба и се стигне до пресните плодове и зеленчуци. Айк Роджърс и неговите хора също са успели да излязат на глава с надзирателя.
— Направо не е за вярване — проточи бавно Джем, — но си станал много целенасочен и устремен и както гледам, дори ти е приятно. Сигурно защото носиш отговорност.
— Не, крепи ме вярата в Бога. Още не съм я изгубил, Джем. За лишен от свобода мога да се похваля с невероятен късмет. В Глостър се запознах с една жена — Лизи Лок, която ми пазеше вещите и ме научи да шия. Между другото, беше на седмото небе от щастие, когато получи шапката, просто не знам как да ти благодаря. Жените ни липсват, ако не ме лъже паметта, в едно от писмата си вече ти обясних защо. Успях да си запазя здравето, развих си ума. И тук, сред тая сбирщина скотове, без жени, все пак успяхме да си извоюваме своя запазена територия, и то благодарение на един ненаситен жокей и на един честолюбив надзирател на драга, съчетал методизма с рома, тютюна и мързела. Странни птици, няма що! Въпреки че съм виждал и по-странни.
Филтърът от шуплест камък бе оставен на масата до него, той някак между другото отпусна длан и го погали. Всички в аленото помещение зашушукаха — бяха заинтригувани от появата на посетителя и се бяха вторачили любопитно в двамата мъже. Ала начинът, по който всички тия каторжници посрещнаха неволното движение на Ричард, бе пълна загадка за господин Тисълтуейт, която той реши да прави, да струва, но да разгадае.
